Иванка Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иванка Стойкова Димитрова
българска актриса
Родена
Починала
Брачен партньор Лъчезар Аврамов
Деца 2 момчета
Уебсайт

Иванка Стойкова Димитрова е българска драматична и филмова актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Разград на 16 март 1920 г. В младежките си години е сред най-добрите рецитаторки на поезията на поета антифашист Никола Вапцаров и е в близки отношения с него.[1]

Включва се в антифашистката съпротива. Според разследващата журналистка и юристка Виолета Къшлова до швейцарска сметка на Вапцаров със средства за съпротивата достъп е имала също И. Димитрова.[2] Разследвана с него в същия процес срещу ЦК на БРП (1942). Докато трае следствието лежи една година. После поради недоказуемост на обвинението е освободена и автоматично интернирана в концлагера Гонда вода. В същия остава една година, откъдето е освободена след 9 септември 1944 г. При завръщането си в София не и разрешават да влезе в театъра. Среща Стефан Сърчаджиев, който по това време работи в Скопие и получава възможност да работи в тамошния театър, като интерирана.

По време на Отечествената война на България срещу Нацистка Германия (1944 – 1945) участва в представления на фронта на Фронтовия театър.

Дълги години играе в състава на Народния театър „Иван Вазов“, където създава забележителни образи от българската и световната театрална класика. Има 21 постановки като режисьор, и повече от 300 роли в театъра, киното, БНТ и БНР. Снима се в няколко български игрални филми („Пътят към София“, „Малкият Содом“ и други). Умира в София на 4 април 2002 г.

През 1965 година заедно с колеги създават Театър 199.

Удостоена е с орден „Кирил и Методий“ II степен (декември 1954), орден „9 септември 1944 г.“ II степен (1959), орден „9 септември 1944 г.“ I степен (март 1970), орден „Георги Димитров“ (5 октомври 1982). Носителка е на Димитровска награда (май 1950), званията „заслужил артист“ (1963) и „народен артист“ (май 1970).[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпруга е на държавния деец Лъчезар Аврамов. Преди да се запознаят през септември 1945 г., е с майка му в концлагера Гонда вода[4]. Женят се през 1946 г. Имат 2 сина.

По-големият им син Александър Аврамов завършва „Икономика“ в България и „Дипломация“ в МГИМО, Москва. Работи в МВнР до началото на 1990-те години[4].

По-малкият им син Димитър Аврамов (р. 07.1980 г.) е режисьор (в първия екип на „Всяка неделя“), женен и разведен с певицата Богдана Карадочева. С нея имат син Лъчезар Аврамов (р. 14.07.1980 г.), който режисира предаването „Пътеводител на историческия стопаджия“ на БНТ. Баща и син Аврамови режисират предаването „БНТ представя“[4].

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1984 Малкият Содом Абарова, майката
1983 Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen) 6 ФРГ / България Мария Степановна Бахарева
1979 Пътят към София – (Путь к Софии) 5 СССР / България майката на братя Будинови
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 игуменката
1971 Демонът на империята 10 баба Тонка (в 1 серия)
1970 Четиримата от вагона стрина Стояна
1962 Царска милост Ирина Радионова
1957 Животът си тече тихо... Люба
1952 Данка Ана

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Вапцаров, племенник на поета: Костите на Вапцаров са откраднати! – в Никола Вапцаров, племенник на поета: Костите на Вапцаров са откраднати!, 08.11.2014 г.
  2. Поетът Никола Вапцаров е убит за пари!, интервю на Георги Сотиров – в blitz.bg, 04.01.2009 г.
  3. 15 години от смъртта на Иванка Димитрова
  4. а б в „Естрадните певици – любими снахи на Политбюро“, Пенчо Ковачев – в 24chasa.bg, 21.02.2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]