Иванча (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Иванча (Област Велико Търново).

Иванча
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население 25 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,404 km²
Надм. височина 286 m
Пощ. код 7859
Тел. код 060383
МПС код Т
ЕКАТТЕ 32189
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
Людмил Веселинов
(Движение „Заедно за промяна“)
Иванча в Общомедия

Ива̀нча е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в хълмообразна местност, върху склон, до северния бряг на река Голямата река (Буюк дере), на границата между Поповския и Омуртагския край. Намира се на 22 км на юг от Попово, и на 13 км от град Антоново, на 300-500 м надморска височина. Землището му граничи със селата Баба Тонка, Долец, Пиринец, Долна Златица и Бракница. Образувано е от четири махали – Владовската махала, Димийовската махала, Сяровската махала и Чаршията.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Вековно дърво от селото
Стара селска къща
Обновена селска къща

Името на селото през 17 век е Курт Алан (Вълча поляна) и за първи път се споменава в турските данъчни регистри през 1555 г. Селото се е намирало на 1 км от сегашното и е било преместено заради прииждането на реката. В местността Юрта (Юртлука) били заселени и черкези, които изгарят поселението си, когато го напускат. Освобождението заварва селото като чисто турско. При първото преброяване в Княжество България, проведено през 1880 г., в него е отбелязан само 1 жител християнин. Само след няколко години обаче съотношението между броя на българското и турското население напълно се променило в полза на българското. Промените настъпили вследствие на изселването на мюсюлманите (предимно турци и малко татари и черкези), което започнало още в края на Руско-турската освободителна война. След 1883 г. започва масовото му заселване с българи - балканджии от Тревненско и Дряновско - от селата Бочковци, Ивановци, Клъшка река, Първовци, Еленско, Маневци и Стояновци, като първите семейства идват от село Терзиевци, Дряновско. Последните турци се изселват през 1884 г. и селото остава вече чисто българско. Статистическите данни от 1887 г. показват 266 българи християни и нито един турчин. През 1884 г. жителите му го преименуват на Иванча, на последното дете, родено в селото преди преименуването му — Иван Милев, загинал като войник по време на Първата световна война през 1916 г.

Църквата на селото „Св. Пророк Илия“ е била построена през 1885 г., а училището в Иванча датира от 1884 г.

През същата година в селото правят опит да се заселят черногорци, които идват от село Разделци, Омуртагско, но не били приети радушно от балканджиите и те не остават задълго в селото.

Старите селски родове са: Бозмовите, Димиевци, Коравците, Малчевите, Маневите, Петровци, Симеоновци, Стойчевите, Сяровите, Чилингировите и др.

Днес селото е едно от най-малките в Поповска община по броя на жителите си, които са предимно много възрастни пенсионери.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество – за селото отговаря кметският наместник на село Баба Тонка;
  • Църковен храм „Св. пророк Илия“, издигнат в годините между 1885 и 1903 г.;
  • Недействащо (закрито) училище;
  • Народно читалище „Просвета-2003“, създадено първоначално през 1923 г. от местни учители;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на селото и до днес личат следите на множество археологически обекти от античността до средновековието – тракийски и римски селища, античен и средновековен път, надгорбни могили и др.
  • Вековната гора „Заклетата курия“, намираща се на 1 км на юг от селото.
  • Девет красиви водопада, разположени по левите и десните притоци на Голямата река
  • Изградената екопътека, започваща от моста в края на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Загинали жители на селото във войните за национално обединение[редактиране | редактиране на кода]

1. Иван Станчев Михайлов – (35 г.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Бунар хисар, Източна Тракия срещу турците.

2. Стойко Петров Стойков – (34 г.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.

3. Малчо Цанев Колев – (24 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 16.10.1912, при Бунар Хисар, Източна Тракия, срещу турците.

4. Стефан Петков Сяров – (24 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.

5. Влади Петков Владев – (28 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 03.02.1913, при Чорлу, Източна Тракия срещу турците.

6. Минчо Иванов Сяров – (23 г.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 17.02.1913, при Чаталджа, Източна Тракия, срещу турците.

7. Кою Петров Данчев – (36 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при връх Султан тепе, Македония, срещу сърбите.

8. Иван Илиев Милев – (23 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 07.07.1913, при връх Голем, Македония, срещу сърбите.

9. Никола Иванов Петров – (23 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при Султан тепе, Македония, срещу сърбите.

1. Георги Петков Симеонов – (21 г.), 15-ти артилерийски полк, 06.09.1916, при с. Мечеш махле, Македония.

2. Дончо Петков Симеонов – (26 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1916, умира в Поповската полева болница от раните си, получени при битката за Тутракан.

3. Симеон Петков Симеонов – (33 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър (дн. с. Шуменци, Тутраканско).

4. Иван Милев Димитров – (33 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

5. Велко Проданов Колев – (32 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 23.10.1916, при с. Идирие-куюсу, Северна Добруджа.

6. Иван Белчев Иванов – (27 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

7. Михаил Колев Минев – (27 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 5-6.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

8. Ганчо Митев Цанев – (33 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.

9. Михаил Славов Михайлов – (30 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, Северна Добруджа.

10. Марин Стоянов Димов – (34 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-ти артилерийски полк, при Добро поле, Македония.

11. Петър Иванов Петров – (31 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12.05.1918, при гр. Охрид, Македония.

12. Манол Тотев Митев – (24 г.), 15-ти артилерийски полк, 28.08.1917, при с. Айгеданкьой, Македония.

13. Стоян Димиев Петров – (50 г.), 10-та опълченска дружина, 22.10.1916, при с. Полог, Битолско (Македония).

14. Иван Митев Иванов – (23 г.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 19.09.1916, при с. Енидже, Северна Добруджа.

15. Генчо Добрев Стоянов – (26 г.), 47-ми пехотен полк, 06.08.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).

16. Продан Тодоров Добрев – (21 г.), 6-ти Македонски полк, 23.10.1916, при Криволак, Македония.

17. Иван Цанев Малчев – (23 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).

18. Петър Иванов Колев – (21 г.), телеграфна дружина, 28.11.1918, при Добрич.

19. Марко Димитров Спасов – (32 г.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 4 януари 1917, при с. Джижила, Мачинско (Северна Добруджа).

20. Иван Стоянов Димов – (???)

1. Петко Иванов Сяров – (???), 3-ти армейски свързочен полк, при сраженията на река Мур на територията на днешно Хърватско – (март-май 1945 г.).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Н. Радков (1902-1975) – специалист по горско стопанство, ст.н. с., доктор;
  • Петър Д. Чилингиров (1901-1991) – доктор, общественик и стопански деец;
  • Цаньо Симеонов (1915-2003) – електроинженер, работил в чужбина като търговски представител на България;
  • Цаньо С. Христов (1927) – работил в ЦСУ, в Министерството на земеделието, в СИВ и Куба, доктор;
  • Иван Цанев (1914-1994) – дългогодишен архиерейски наместник в Попово;
  • Петър Ненов (1933) – краевед, автор на книгите "Иванча" и "Родът Радкови", инициатор за направата на войнишки паметник в селото;
  • Никифор С. Христов (1922-2001) – архитект, полковник, работил в Министерството на народната отбрана.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
  • Ненов, П. Иванча, Разград, 2002;

Фотогалерия – откриване на първата екопътека в Поповска община[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]