Иван Абаджиев (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Абаджиев.
| Иван Абаджиев | |
| български офицер | |
| Звание | полковник |
|---|---|
| Години на служба | 22 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | Дружинен командир в XXI- и пехотен Средногорски полк, V- а Допълнителна част |
| Битки/войни | Първа световна война |
| Награди | Орден „За храброст“ IV ст. (1914),
„Свети Александър (орден)“ V ст., с мечове (1917), Орден „Железен кръст“ II ст., германски (1917), Знак „За 10-годишна безупречна служба“ (1917), Орден „Железен полумесец“, турски (1918), Орден „Свети Александър (орден)“ IV ст., с мечове (1921), Почетен гражданин на Ловеч (1923) |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 24 февруари 1884 г.
|
| Дата и място на смърт | неизв.
България |
Иван Цонев Абаджиев е български офицер, полковник. Почетен гражданин на Ловеч.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Абаджиев е роден на 24 февруари 1884 г. в Севлиево. Завършва Военното училище в София. Офицерската служба започва на 2 август 1905 г. с военно звание подпоручик. Служи в XXV пехотен Драгомански полк. Дружинен командир в XXI пехотен Средногорски полк, с който участва в Първата световна война. Проявява се като способен и храбър офицер. Награден с Орден „За храброст“ IV ст. (1914).
Остава на военна служба след съкращенията във войската по силата на Ньойския мирен договор между България и Антантата (1919). На 10 декември 1920 г. е назначен за командир на II Интендантска дружина във II Тракийски полк (Пловдив). Едновременно е началник на I Пловдивско военно окръжие. Продължава службата като началник на военното окръжие в Севлиево с гарнизин в Ловеч за попълване на войската с доброволци (1922). Командир на V Допълнителна част, Ловеч (1922). От май 1925 г. е интендант на V Пехотен полк в Русе. Уволнен от армията през 1927 г.
Подполковник Абаджиев участва в преврата на 9 юни 1923 г. срещу правителството на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски. Ловешкият гарнизон под негово командване взема властта и води боеве срещу военна част на Оранжевата гвардия на БЗНС край града и поречието на р. Осъм. Участва в репресиите срещу членове на БЗНС и БРП (к) между 1923 и 1925 г.
На 22 юни 1923 г. Ловешкият градски общински съвет „изказва благодарност на подп. Абаджиев и го признава за Почетен гражданин на Ловеч за спасяване на града на 9, 10, 11 и 12 юни от селяните-метежници“.[1]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1905)
- Поручик (15 октомври 1908)
- Капитан (15 октомври 1912)
- Майор (30 май 1917)
- Подполковник (5 април 1920)
- Полковник (6 май 1926)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 131-132. ISBN 978-954-8259-84-2
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
