Иван Аксаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Аксаков.

Иван Аксаков
руски публицист
Иван Аксаков 
Роден: 26 септември 1823 г.
Надеждино, Русия
Починал: 27 януари 1886 г. (62 г.)

Иван Сергеевич Аксаков е руски публицист, обществен деец, славянофил.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 октомври 1823 г. в с. Надеждино, Оренбургска губерния в семейството на писателя Сергей Аксаков. Младежките му години преминават в Москва и Санкт Петербург.

Завършва училище по право и започва работа в Московския департамент на председателя на Сената. Служи в Калужката и Астраханската криминална съдебна палата. Чиновник за особени поръчения в Министерството на вътрешните работи (1848). Излиза в оставка и се заема с литературна дейност от 1851 г.

Славянофилство[редактиране | редактиране на кода]

Принадлежи към славянофилския обществен кръг. Редактор на „Московский сборник“. Попада под полицейски надзор за прояви на свободомислие. Редактор на в. „Руская беседя“, в. „Парус“, в. „Москва“ и в. „День“. Председател на Московския славянски комитет от 1857 г. и водещ идеолог на славянофилството.

Ярък застъпник на българската национална кауза по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Със средства на Московския славянски комитет е закупена немалка част от оръжието, униформите и снаряжението на Българското опълчение. [2] Яростен критик на решенията на Берлинския конгрес, за което е изселен от Москва (1878). В навечерието на свикването на Учредителното събрание е издигната кандидатурата му за български княз.[3]

Антисемитизъм[редактиране | редактиране на кода]

В славянофилския вестник „Русь“, И. Аксаков нарича погромите срещу евреите в Русия от 1882 г. „проява на справедливия народен гняв против икономическия гнет на евреите над руското население“.[4] По-рано, през 1864 г. Аксаков пише, че примирие между евреите и християните е невъзможно, защото „единственият елемент на еврейската националност е отричането на християнството, заради което решението на еврейския въпрос е възможно само при условие, че евреите се откажат от своите религиозни вярвания и признаят Христос за истинския Месия“. В 1867 г. във в. „Москва“ Аксаков прехвърля темата от религиозна на икономическа основа и казва, че „не трябва да се говори за еманципация на евреите, а за еманципация на руснаците от еврейското иго“. Когато биват приети Майските закони, Аксаков, според които на евреите е забранено да живеят в селата, с цел „да се опазят селяните от експлоатацията от страна на евреите“, Аксаков, който се е ползвал по онова време с изключително голямо влияние, одобрява тази жестока правителствена мярка.[5] „Няма съмнение“, пише Аксаков, „че ако евреите... изчезнат от нашия Юг и Запад..., там ще се прояви един нов, икономически здрав живот“.[6] В цитираните от него статии, публикувани в "Съчинения", т. 3, има десетки примери на антисемитизъм.

Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Публицистичните му произведения са издадени в три тома. [7] Почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество (БАН) от 1884 г.[8]

Допълнителни подробности[редактиране | редактиране на кода]

На него са наименувани град Аксаково (област Варна), централна улица в София и Варна и Гимназия „Иван Аксаков“ (Пазарджик).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аксаков, Иван Сергеевич. // Кратка българска енциклопедия. Т. I (А-ГЕРА). издателство на БАН, 1963. с. стр. 44.
  2. Генов. Ц., Освободителната война 1877 – 1878 г., Издателство „Наука и изкуство“, С., 1978, с. 41 – 42
  3. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 41 – 42.
  4. Електронна еврейска енциклопедия статията „Русия. Руските евреи в края на XIX - началото на ХХ век. (1881 - 1917)“
  5. Еврейска енциклопедия на Брокхауз и Ефрон статията "И. С. Аксаков"
  6. СОЧИНЕНИЯ И. С. АКСАКОВА. Т. 3. ПОЛЬСКИЙ ВОПРОС И ЗАПАДНО-РУССКОЕ ДЕЛО. ЕВРЕЙСКИЙ ВОПРОС с. 501
  7. to-name.ru
  8. Дринов, Марин. Спомен за Ивана Сергеевича Аксакова (27 Януарий 1886 година). // Трудове на М.С. Дринова. Т. III. Българска академия на науките, 1915. с. 501 – 504. Посетен на 13 януари 2013.