Иван Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Анастасов.

Иван Анастасов
български революционер

Роден
1880 г.
Починал
1904 г. (24 г.)
Иван Анастасов в Общомедия

Иван (Янко) Анастасов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тъй като по произход е грък, носи прякора Гърчето[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Анастасов в четническа униформа

Анастасов е роден в 1880 година в Мелник, тогава в Османската империя. Учи в гръцкото и в българско класно училище в родния си град и в българското педагогическо училище в Сяр, където завършва втори педагогически курс. От 1899 година е селски екзархийски учител в Игуменец, Петричко.

Във ВМОРО влиза през 1900 година. Първоначално е четник в четата на Костадин Зелников, а след това за кратко - при войводата Стойко Бакалов. През ноември 1900 г. в село Моноспитово се запознава с Гоце Делчев, когото придружава в обиколките му из Източна Македония. Работи като революционен агитатор в Петричко, Поройско, Демирхисарско и Струмишко. Последователно е четник в четите на Михаил Поройлията и Илия Кърчовалията и секретар на четата на Георги Радев. Оттегля се в България за 9 месеца, след което отново влиза в Македония с четата на Гоце Делчев. През Илинденското въстание е войвода на чета в Драмско, която е разбита в сражение при село Калапот. Иван Анастасов отново се оттегля в България и Любомир Милетич записва спомените му.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. На първия ред е Демирхисарската чета. Иван Анастасов е пети от ляво надясно
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

В началото на 1904 година се отправя за Драмско с чета от 14 души, но още на българо-турската граница попада в засада и загива заедно с всички четници.[2][3][4][5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.31, 107
  2. Любомиръ Милетичъ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927.
  3. Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, София, 2001, стр. 7
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 14.
  5. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 18.
     Портал „Македония“         Портал „Македония