Иван Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Анастасов.

Иван Анастасов
български революционер

Роден
1880 г.
Починал
1904 г. (24 г.)
Иван Анастасов в Общомедия

Иван (Янко) Анастасов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тъй като по произход е грък, носи прякора Гърчето[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Анастасов в четническа униформа

Анастасов е роден в 1880 година в Мелник, тогава в Османската империя. Учи в гръцкото и в българско класно училище в родния си град и в българското педагогическо училище в Сяр, където завършва втори педагогически курс. От 1899 година е селски екзархийски учител в Игуменец, Петричко.

Във ВМОРО влиза през 1900 година. Първоначално е четник в четата на Костадин Зелников, а след това за кратко - при войводата Стойко Бакалов. През ноември 1900 г. в село Моноспитово се запознава с Гоце Делчев, когото придружава в обиколките му из Източна Македония. Работи като революционен агитатор в Петричко, Поройско, Демирхисарско и Струмишко. Последователно е четник в четите на Михаил Поройлията и Илия Кърчовалията и секретар на четата на Георги Радев. Оттегля се в България за 9 месеца, след което отново влиза в Македония с четата на Гоце Делчев. През Илинденското въстание е войвода на чета в Драмско, която е разбита в сражение при село Калапот. Иван Анастасов отново се оттегля в България и Любомир Милетич записва спомените му.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. На първия ред е Демирхисарската чета. Иван Анастасов е пети от ляво надясно
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

В началото на 1904 година се отправя за Драмско с чета от 14 души, но още на българо-турската граница попада в засада и загива заедно с всички четници.[2][3][4][5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.31, 107
  2. Любомиръ Милетичъ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927.
  3. Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, София, 2001, стр. 7
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 14.
  5. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 18.
     Портал „Македония“         Портал „Македония