Иван Ангелов (диригент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Ангелов.

Иван Ангелов
български диригент
Роден
1942 г. (77 г.)

Образование Национална музикална академия

Иван (Жан) Ангелов е български диригент.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в лекарско семейство в 1942 година в град Кавала, тогава анексиран от Царство България. Баща му е българин от Егейска Македония. В 1946 година семейството се преселва в София.[1] Ангелов свири на цигулка, пиано и други инструменти.[1] Учи при Добрин Петков и в Музикалната академия в София при Влади Симеонов и специализира при Игор Маркевич, Волфганг Савалиш, Карлос Клайбер и Кирил Кондрашин.[2] Отличен е с много национални и международни награди, сред които наградата „Николай Малко“ в Копенхаген,[2] специалната награда със стипендия на Принц Рение III в Монте Карло,[1][2] наградата на Фестивала във Ваймар.[2]

Работи като стажант-диригент в Пловдивския симфоничен оркестър. След това за кратко е диригент на Плевенския симфоничен оркестър и после създава и дирижира на Камерния оркестър „Българска музикална младеж“ в София. След това е диригент в Пловдивската опера, на която от 1978 година е главен диригент. От 1980 година дирижира в Бил-Биен и Лозана, Швейцария, балета на Монте Карло, операта в Бон и Националната опера в Братислава. В Словакия в 1995 година заедно с колектива на операта получава наградата „Фуртвенглер“ за изключителни творчески постижения. От 1998 година работи и със Словашкия радио-симфоничен оркестър като първи гост-диригент. От 2002 година е постоянен гост на операта в Лайпциг с Гевантхаус оркестър. През 2002 година заедно с тенора Роберт Дийн Смис получава голямата вагнерова награда „Златен Орфей“ в Париж за най-добър CD запис с музиката на Вагнер за годината.[2]

Дирижирал е Токиийската филхармония, Московската филхармония и филхармониите в Стокхолм, Щутгарт, Верона, Женева, Берн, Ница, Марсилия, Брабант, Будапеща, Истанбул.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Димитрова, Светломира. Музиката е неуловимото. // Политика, 16 март 2007 г. Посетен на 26 октомври 2019 г.
  2. а б в г д е ж Иван Ангелов. // Държавна опера Русе. Посетен на 26 октомври 2019 г.
  3. Иван Ангелов. // Софийска опера и балет. Посетен на 26 октомври 2019 г.
     Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония