Иван Андрейчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иван Андрейчин
Ivan Andreychin, 1934.jpg
Снимка на Иван Андрейчин, 1934 г.
Псевдоним Оцеола
Роден 1 май 1872 г.
Починал 15 февруари 1934 г. (61 г.)
Националност българин

Иван Стоянов Андрейчин е български литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово на 1 май 1872 г. Получава гимназиално образование в Габрово, след което учителства във Враца. Учи литература във Франция, а през 1915-1919 г. живее в Швейцария. След завръщането си в България, до 1927 г. е учител. Издава списанията „Из нов път“ и „Бисери“, сътрудничи на сп. „Мисъл“, редактира в. „Свободна мисъл за литература, театър, изкуство и критика“ и е главен редактор на сп. „Барабан“. Пише статии и рецензии с литературна и театрална тематика в „Илюстрация светлина“, „Ден“, „Ново време“, „Българска сбирка“, „Нов живот“, „Дело“, „Художник“, „Съвременник“, „Литературна беседа“, „Свободно слово“. Превежда няколко пиеси на Метерлинк. Съставител е на сборници и антологии с чужда поезия, драматургия и белетристика. [1]

Почива на 15 февруари 1934 г. в София. [1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 22.