Иван Попарсениев
| Иван Попарсениев | |
| български просветен деец и революционер | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Попиванов |
Иван Арсениев или Попарсениев[1] (изписване до 1945 година: Иванъ попъ Арсениевъ) е български просветен деец и революцонер от Българското възраждане.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1850 година в разложкото село Годлево, което тогава е в Османската империя. Учи най-напред в килийното училище в селото, а след това продължава и завършва училището при Рилския манастир.[1]
Става един от първите учители в откритото през октомври 1867 година светско училище в родното му село, в което учат и много деца от околните села: Бачево, Добърско, Драглище и други. Обучението се води по взаимоучителния метод.[1] По-късно Иван Попарсениев преподава в горноджумайските села Бистрица (1866 – 1867) и Сърбиново (1872 – 1873).[2]
Занимава се с революционна дейност и е член на революционния комитет в Годлево за подготовка на Априлското въстание в 1876 година.[1] Съосновател е на революционния комитет в Разлога, чиято база е в село Долно Драглище.[1][2]
По-късно е учител в Градово (1882 – 1884).[1][2]
След женитбата си става свещеник в Годлево, а от 1890 до 1906 година в село Клисура, Карловско. Девет години е председател на местното църковно настоятелство.[1]
Иван Попарсениев проявява и певчески дарби, проявили се и в двамата му сина. Единият, Димитър Попиванов, става оперен певец и музикален педагог, другият – Алекси Попиванов, гимназиален учител в Разлог, е и първият ръководител на ученическия хор в Годлево.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Аламинов, Христо, Христина Попова-Манова. Време за разпиляване, време за съграждане. Размисли за миналото, традициите и промените в село Годлево, Разложко на фона на националната ни съдба. Благоевград, ИК Ирин-Пирин, 2017. ISBN 978-954-8505-72-7. с. 162 – 163.
- ↑ а б в г Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
