Иван Асен I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Асен.

Иван Асен I
цар на България
N pavlovic assen.jpg
Литография от Николай Павлович
Лични данни
Управление 11901196
Коронация 1190
Роден
Починал
Предшественик Петър IV
Наследник Петър IV
Семейство
Династия Асеневци
Бракове Мария
Елена
Потомци Иван Асен II
Александър
Иван Асен I в Общомедия

Цар Йоа̀н Асѐн I (често само Асен, всъщност „Иван“ или „Йоан“ е рожденото му име), известен още с прозвището Белгу̀н (от кумански - мъдър, знаещ), е владетел, управлявал България от 1190 г. до 1195 г. Властва заедно с брат си Теодор-Петър, който продължава да царува една година след смъртта на Йоан Асен I. Той е един от тримата братя от династията Асеневци, под чието водачество България се освобождава от византийско господство.

Характер на Иван Асен I[редактиране | редактиране на кода]

Цар Иван Асен I е описван като действен, решителен и войнствен човек. На въпросните му държавнически качества се дължи и възобновяването независимостта на Второто българско царство. Един премълчаван факт е, че явно цар Иван Асен I приличал по характер на малкия си брат Калоян. Много от фактите за живота на Иван Асен се съдържат в историографията на византийския историк Никита Хониат[1]. От там става известно, че освен решителен тактик, Иван Асен бил безжалостен към врага — Никита Хониат го описва като горд и самонадеян, а липсата на милосърдие, огненият нрав станали причина за гибелта на този важен за България владетел.

Възстановяване на българската държава[редактиране | редактиране на кода]

През 1185 г. под ръководството на Асен и Теодор в България избухва въстание. Според Никита Хониат причина за избухване на въстанието е отказът на император Исак II Ангел да зачисли братята в прониатските списъци. Есента на 1185 г. и началото на 1186 г. били успешни за въстаниците. Император Исак II Ангел предприема няколко похода срещу българите. През 1187 г. при поредния поход бива спрян при силната крепост Ловеч и след като обсадата не успява, бива принуден да сключи мир. Това на практика означавало възобновяване на българската държава.

Изграждане на независима българска църква[редактиране | редактиране на кода]

България по времето на Асен и Петър

Една от първите задачи пред новите владетели била уреждането на църковния въпрос. До момента българските земи са под юрисдикцията на Охридската архиепископия, но по право всяка независима държава следва да има и собствена църква. Така за църковен глава бил избран презвитер Василий, който от своя страна коронясва Теодор за цар. За да подчертае приемствеността от Първото българско царство, Теодор приема династичното име Петър IV.

Трети кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

През 1189 г. предвождани от Фридрих I Барбароса германски рицари повеждат Третия кръстоносен поход. Асен и Петър решават, че немският крал може да узакони статута на България. Поради тази причина те на два пъти предлагат военна помощ срещу Византия (въпреки че през 1188 г. в Нюрнберг е подписан договор, уреждащ преминаването на кръстоносците през Византия; отношенията между двете страни били силно изострени), в замяна на което Фридрих Барбароса трябвало да положи на главата на Петър IV короната на „гръцките императори“. Монархът отказал, а конфликтът с Византия бил уреден по мирен път. По-важното е, че отново се вижда стремежът за равенство и дори превъзходство над Византийската империя, подобно на това при Симеон.

Битката при Тревненския проход[редактиране | редактиране на кода]

През 1190 г. Исак II Ангел решава да заличи отново България от картата и предприема мащабен поход. Преминава през Стара планина и се насочва към Търновград. Двамата братя осъзнават, че не могат да се противопоставят на ромеите и напускат града. Те отиват при куманите за помощ. Освен това изпращат в лагера на византийците лъже-дезертьор, който казва, че към града пристигат множество кумански отряди. Тъй като не искал да се сражава с тях близо до Търново, императорът решава да се оттегли в Тракия. Докато армията му преминава през Тревненския проход, попада в устроена от българите засада и бива посечена. През 1190 г. след битката в Тревненския проход Петър предава реалната власт на брат си, като запазва титлата си, но се оттегля в Преслав. Формално в страната се установява двуцарствие, но на практика цялата власт се съсредоточава в ръцете на по-малкия брат.

Военни действия в периода 1191-1196[редактиране | редактиране на кода]

Предполагаемата монета на Теодор-Петър или Иван Асен I

През 1193-1194 г. български войски завземат Сердика и селищата по Горна Струма, а през следващата година и важните крепости Сяр, Струмица и много други градове и села по Долна Струма и Беломорието. През 1195 г. цар Йоан Асен I пренася мощите на Св. Йоан Рилски от София в Търновград. През 1194-1195 г. са разбити нахлулите войски на Бела III и от унгарско владичество са отвоювани Нишко, Поморавието, Белградската и Браничевската области. Йоан Асен I става жертва на заговор — бива убит от болярина Иванко, който прави и опит да узурпира българския престол, но не получава обещаната от Византия подкрепа.

Смъртта на Иван Асен I и теорията на Никита Хониат[редактиране | редактиране на кода]

Византийският хронист Никита Хониат описва много подробно обстоятелствата около неговата смърт.[1]. Основна причина според него е немилосърдието и жестокостта на владетеля. Никита Хониат пише, че след превземането на Сяр, в плен попада един свещеник. Свещеникът започнал да моли Иван Асен да го пусне, показвайки че владее български език (Никита Хониат го нарича — влашки, както нарича и самия владетел). Царят обаче отказал, казвайки че е дал дума да не пуска на воля византиец (ромей) и смята, че византийците трябвало да се убиват, понеже според него това било угодно на Бога. Със сълзи на очи, свещеникът предрекъл, че тъй както Иван Асен I не оказал милост на беден човек близък до Бога (в качеството си на свещеник), така и Бог нямало да му окаже милост, и че скоро щял да настъпи краят на живота му, при това от насилствена смърт като на човек, вадещ меч срещу другите. Предсказанието на свещеника, доколкото можем да се доверим на тази история от византийския хронист, се сбъднало с голяма точност.

Иванко, който бил близък с царя и приличал на него по характер, имал тайна връзка със сестрата на жена му. Когато царят разбира, той се разгневява и започва да се кара на благоверната си, защо не му била разкрила по-рано за това. С нетърпение Иван Асен I веднага разпорежда да призоват Иванко през нощта, а той от своя страна отговаря, че ще се появи на следващата сутрин. Обаче Иван Асен I разчита това като неуважение и заповядва повторно Иванко да се яви пред него без отлагане. Иванко веднага осъзнава за какво го вика Иван Асен I и се обръща за съвет към свои дворцови приятели и роднини. Те го посъветвали да препаше меч тайно в дрехата си. Ако Иван Асен I само смятал да го упреква и да му наложи поносимо наказание, те го посъветвали да изтърпи мъжки и стоически, да поиска прошка и да се подчини на волята на самодържеца. Ако ли не, то да се защитава и да убие жестокия владетел.

Иванко така и постъпил. Веднага станало ясно, че Иван Асен I явно нямал намерение да прощава понеже в яростта си посегнал към копието си. Иванко се оказал по-бърз и убил Иван Асен I. След смъртта му, Иванко просто се възползва от ситуацията и завзема Търновград, търсейки помощ от Византия, с която да се противопостави на брата на убития цар — Петър.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Дълго време българските историци смятат, че Иван Асен I има само един брак, с царица Елена (монахиня Евгения), от която има двама сина:

При разкопки в средновековния град Червен обаче е намерен надгробен паметник, на когото е изписано: „На...ден поставих кръст на жена си Мария, Асен цар на Търново...[2] Този надпис заедно с Бориловия синодик, където Елена е спомената като „новата царица Елена“, доказва, че Мария е първата съпруга на цар Иван Асен I, от която по всяка вероятност е имал дъщеря на име Ана.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Никита Хониат, „Царствование Алексея Комнина, брата Исаака Ангела“
  2. Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Българо-византийски войни
Второ българско царство

Пресиян II
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1186 – 1196)
Теодор-Петър