Иван Багрянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иван Багрянов
български политик

Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (53 г.)
Националност Flag of Bulgaria.svg България
Професия политик
Народен представител в:
XXIV ОНС   
Иван Багрянов в Общомедия

Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-то правителство (1944). Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Багрянов е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1891 година в гр. Разград. Син на учителя Иван Бояджиев - Багрянов (1853 - 1893) и съпругата му Пенка Камбосева (1873 - 1935 ). Завършва Военното училище в София и участва в Балканските войни в състава на 1-ви артилерийски полк. Служи в щаба на 5 артилерийска бригада. През Първата световна война командва батарея в Единадесети артилерийски полк, по-късно е адютант на цар Фердинанд. През 1919 г. се уволнява с чин майор. През следващите години влиза в най-близкото обкръжение на цар Борис III и остава близък с него до края на живота му.[1]

В началото на 1920-те год. Багрянов учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и агрономство в Лайпциг. Той основава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България – Махзар паша край Разград. От 1938 до 1944 е председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги.[1]

Иван Багрянов е министър на земеделието и държавните имоти в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1938 – 1941). На този пост той разработва петгодишен план за развитие на селското стопанство, предвиждащ засилване на държавната намеса в сектора, ускоряване на комасацията и увеличаване на дела на фуражните и техническите култури.[2]

През пролетта на 1944 година Съветският съюз отправя ултимативно искане към България за откриване на негови консулства в Русе и Бургас, в резултат на което министър-председателят Добри Божилов подава оставка. Съставянето на ново правителство е възложено на Багрянов, който има репутацията на необвързан с Германия политик. Той планира възстановяването на конституцията и скъсване на съюза с Германия, като получава подкрепата на Българската работническа партия и съветския посланик Александър Лавришчев, а в първоначалния състав на правителството влиза комуниста Дончо Костов. Дни по-късно обаче по нареждане от Георги Димитров комунистите се дистанцират от кабинета и подновяват партизанската война.[3]

През лятото на 1944 г. оглавява правителството и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до провал на преговорите. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.[3]

Екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Иван Багрянов е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена едва през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд, седем години след падането на комунистическия режим в България (1989).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Иван Багрянов се жени през 1924 г. за Дора Явашева (1899 - 1969) от Разград, дъщеря на академик Анани Явашов. Бракът е бездетен и е разтрогнат в 1927 г. През 1931 г. се жени повторно за Емилия Панова (поч. 1958 г.) от Шумен, от която има син Михаил (1934 - 2013).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 41 – 42.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 45.
  3. а б Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Банко Банков министър на земеделието и държавните имоти
(14 ноември 1938 – 4 февруари 1941)
Богдан Филов