Иван Багрянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Багрянов
български политик

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Национален военен университет
Политика
Народен представител в:
XXIV ОНС   
30-и министър-председател на България
1 юни2 септември 1944
Семейство
Съпруга Дора Явашева
Емилия Панова
Деца Михаил (1934 – 2013)
Иван Багрянов в Общомедия

Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-то правителство (1944). Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Багрянов е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1891 година в гр. Разград. Син на учителя Иван Бояджиев - Багрянов (1853 - 1893) и съпругата му Пенка Камбосева (1873 - 1935). Завършва Военното училище в София и участва в Балканските войни в състава на 1-ви артилерийски полк. Служи в щаба на 5 артилерийска бригада. През Първата световна война командва батарея в Единадесети артилерийски полк, по-късно е адютант на цар Фердинанд. През 1919 г. се уволнява с чин майор. През следващите години влиза в най-близкото обкръжение на цар Борис III и остава близък с него до края на живота му.[1]

В началото на 1920-те години Багрянов учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и агрономство в Лайпциг. Той основава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България – Махзар паша край Разград. От 1938 до 1944 е председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги.[1]

Иван Багрянов е министър на земеделието и държавните имоти в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1938 – 1941). На този пост той разработва петгодишен план за развитие на селското стопанство, предвиждащ засилване на държавната намеса в сектора, ускоряване на комасацията и увеличаване на дела на фуражните и техническите култури.[2]

През пролетта на 1944 година Съветският съюз отправя ултимативно искане към България за откриване на негови консулства в Русе и Бургас, в резултат на което министър-председателят Добри Божилов подава оставка. Съставянето на ново правителство е възложено на Багрянов, който има репутацията на необвързан с Германия политик. Той планира възстановяването на конституцията и скъсване на съюза с Германия, като получава подкрепата на Българската работническа партия и съветския посланик Александър Лавришчев, а в първоначалния състав на правителството влиза комуниста Дончо Костов. Дни по-късно обаче по нареждане от Георги Димитров комунистите се дистанцират от кабинета и подновяват партизанската война.[3]

През лятото на 1944 г. оглавява правителството и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до провал на преговорите. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.[3]

Екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Иван Багрянов е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена едва през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд, седем години след падането на комунистическия режим в България (1989).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Иван Багрянов се жени през 1924 г. за Дора Явашева (1899 – 1969) от Разград, дъщеря на академик Анани Явашов. Бракът е бездетен и е разтрогнат в 1927 г. През 1931 г. се жени повторно за Емилия Панова (поч. 1958 г.) от Шумен, от която има син Михаил (1934 – 2013).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 41 – 42.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 45.
  3. а б Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Банко Банков министър на земеделието и държавните имоти
(14 ноември 1938 – 4 февруари 1941)
Богдан Филов