Иван Боримечката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Боримечката
герой на Иван Вазов
Ivan Borimechkata.jpg
Характеристики
Първа появаПод игото“ (1894)
Последна появаНова земя“ (1896)
Филмови адаптации
Актьор/Актриса Петко Карлуковски (1952)
Паметник на Боримечката, Клисура, от Методи Измирлиев

Иван Боримечката е второстепенен литературен герой от романа на Иван ВазовПод игото“ (1894) и неговото продължение „Нова земя“ (1896).

В „Под игото“ Боримечката е селянин от село Алтъново, който взема участие във въстанието в Клисура. Слабообразован и простоват, но с голяма физическа сила и ентусиазъм, той става един от дейните участници в неговата организация. Известна е сцената, в която той изнася на гръб на хълм край селото черешово топче и се провиква оттам, за да предупреди селяните, че ще се стреля с него.[1]

В „Нова земя“ Иван Боримечката, който след въстанието е заминал за Румъния и донякъде се е образовал, след Освобождението е забогатял чрез присвояване на добитък, избран е за кмет и депутат от източнорумелийската Либерална партия и участва активно в Съединението. Тук Вазов, който е политически противник на либералите, го обрисува в не много благоприятна светлина.[1]

Прототип на Иван Боримечката е Иван Танков Козарев (1852-1878), козар от Клисура, който също е известен с прозвището Боримечката и участва в Априлското въстание. За разлика от героя на Вазов, след въстанието Танков е заловен и изпратен на заточение в Акра, където умира в началото на 1878 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иван Боримечката. // znam.bg. znam.bg, 2009. Посетен на 2013-03-31.
  2. Личности. // klisura.bg. Кметство град Клисура, 2009. Посетен на 2013-03-31.