Иван Вазов (улица в Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Вазов.

„Иван Вазов”
— улица —
април, 2011
април, 2011
Map of Plovdiv.png
42.1412° с. ш. 24.7496° и. д.
42.1362° с. ш. 24.7425° и. д.
Местоположение в Пловдив
Град Пловдив
Район Централен
Стари имена „Станционна“

Улица „Иван Вазов“ е основна улица в централната част на град Пловдив. Тя свързва площад „Централен“ с Централната железопътна гара в града и е първата модерна улица на Пловдив. До 1920 г. улицата е носила името „Станционна“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1870-те по време на изграждането на Пловдивската гара е проектирана улица, която води от жп гарата до заформящия се нов градски център на града. Тя е проектирана по европейски образец – с модерни сгради и доста широка за времето си от западни архитекти на служба към Османската империя. Гарата, открита през лятото на 1873-а, била известна като Станцията. Оттук идва първото име на улицата – „Станционна“. Първата къща по улицата е вдигната към 1874 г. от италианския търговец Дамазо Такела. Резиденцията за пашата, управител на жп гарата, е била построена на улицата. По-късно в сгради по улицата и нейните пресечки се установяват консулствата на Холандия, Белгия, Испания, Великобритания и Франция. През 1899 г. в пряка на улицата е построен Френският девически колеж „Св. Йосиф“. По-късно са построени Немското училище (известно като „Дойче шуле“) и Италианската кралска гимназия „Виторио Алфиери“.[1]

Посрещането на цар Фердинанд на 27 септември 1908 г. в Пловдив.

През 1908 г. при посещението си в Пловдив във връзка с Независимостта на България, цар Фердинанд е посрещнат от официалните пловдивски власти с изградена за случая триумфална арка на улицата до всеоще незавършения Военен клуб. През 1910 г. улицата е залесена с чинари.[2]

През ноември 1920 г. по време на честването на 50-я си творчески юбилей поетът Иван Вазов посещава Пловдив. Той е посрещнат на централна гара. Колесницата му минава по улица „Станционна“ сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието достига до Военния клуб, на поета е съобщено, че улицата вече ще носи неговото име по предложение направено от пловдивския общественик Недко Каблешков. Признателната пловдивска управа го удостоява с титлата „Почетен гражданин на Пловдив“ и му връчват диплома изписва собственоръчно Харалампи Тачев – най-добрият декоратор на Пловдив.[3]

През 1923 година Атанас Куцоглу построява модерен за времето си тютюнев склад. През 1928 г. е монтирано електрическо осветление, което я прави първата улица с такова осветление в Пловдив.

През 1972 г. на улицата започва изграждането на нова сграда на Народната библиотека „Иван Вазов“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

На улицата се намират:

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Говори се, че улицата е застлана с каменни блокове заради калните ботуши на Цар Фердинанд, който бил посрещнат за деня на Независимостта през 1908 г. и здраво се оцапал минавайки по улицата от гарата до Военния клуб.[4]
  • През 1939 година цялото правителство на България минало пеша по улица „Иван Вазов“.
  • Днес на улицата има десетки обувни магазини.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]