Иван Вазов (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Вазов.
| Иван Вазов | |
|---|---|
| български юрист и политик | |
 | |
| Роден | Иван Киров Вазов
|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
|
| Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXV ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Кирил Вазов |
Иван Киров Вазов е български юрист и политик, министър на търговията, промишлеността и труда през 1943 – 1944 година. Екзекутиран от т.нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Вазов е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1892 година в Севлиево.[1] Син е на общественика Кирил Вазов и племенник на писателя Иван Вазов.
Вазов учи в прогимназията в Стара Загора, а през 1911 година завършва Военното училище в София. През Балканската война командва рота в 12-и пехотен балкански полк и е ранен при обсадата на Одрин. Взима участие и в Първата световна война в състава на същия полк, а през 1919 година напуска армията доброволно с чин майор.[1]
През 1922 година Иван Вазов завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а през 1924 година защитава докторат в Лайпциг. След връщането си в България е адвокат в Стара Загора, където участва активно в обществения живот като училищен настоятел (1924 – 1931), общински съветник (1932 – 1933), председател на Културно-просветното дружество „Театър“.[1]
През 1940 година Вазов е избран за народен представител. През 1943 година е сред проправителствените депутати, обявили се срещу депортирането на българските евреи.[1] През 1943 – 1944 година е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Добри Божилов.[2]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Вазов е осъден от т.нар. Народен съд за дейността си като депутат и министър на смърт,[1] 5 млн. лева глоба и конфискация на имуществото. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно.[1]
Иван Вазов е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.
През 1999 г. на негово име е кръстена улица в квартал „Железник“ в Стара Загора.[3]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (22 септември 1911)
- Поручик (1 ноември 1913)
- Капитан (14 февруари 1916)
- Майор (2 ноември 1919)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 74.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Матева, Мая. Две улици в Стара Загора носят името Вазов. // zarata.info, 25 юли 2017. Посетен на 12 март 2019 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
| Никола Захариев | → | министър на търговията, промишлеността и труда (14 септември 1943 – 1 юни 1944) |
→ | Христо Василев |
- Български майори
- Български политици (1918 – 1945)
- Български министри
- Родени в Севлиево
- Починали в София
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Вазови
- Възпитаници на Софийския университет
- Тридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Жертви на Народния съд
- Български юристи
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Екзекутирани хора
- Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд
- Носители на орден „Свети Александър“