Иван Вазов (улица в Пловдив)

„Иван Вазов“
	„Иван Вазов“
— улица —
	април, 2011
	Местоположение в Пловдив; – начало, – край
Град	Пловдив
Район	Централен
Носи името на	Иван Вазов
Стари имена	„Станционна“
	„Иван Вазов“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Вазов.

Улица „Иван Вазов“ е основна улица в централната част на град Пловдив. Тя свързва площад „Централен“ с Централната железопътна гара в града и е първата модерна улица на Пловдив. До 1920 г. улицата е носила името „Станционна“.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1870-те по време на изграждането на Пловдивската гара е проектирана улица, която води от жп гарата до оформящия се нов градски център на града. Тя е проектирана по европейски образец – с модерни сгради и доста широка за времето си от западни архитекти на служба към Османската империя. Гарата, открита през лятото на 1873-та, била известна като Станцията. Оттук идва първото име на улицата – „Станционна“. Първата къща по улицата е вдигната към 1874 г. от италианския търговец Дамазо Такела. Резиденцията за пашата, управител на жп гарата, е била построена на улицата. По-късно в сгради по улицата и нейните пресечки се установяват консулствата на Холандия, Белгия, Испания, Великобритания и Франция. През 1899 г. в пряка на улицата е построен Френският девически колеж „Св. Йосиф“. По-късно са построени Немското училище (известно като „Дойче шуле“) и Италианската кралска гимназия „Виторио Алфиери“.^[1]

През 1908 г. при посещението си в Пловдив във връзка с Независимостта на България, цар Фердинанд е посрещнат от официалните пловдивски власти с изградена за случая триумфална арка на улицата до всеоще незавършения Военен клуб. През 1910 г. улицата е залесена с чинари.^[2]

През ноември 1920 г. по време на честването на 50-ия си творчески юбилей поетът Иван Вазов посещава Пловдив. Той е посрещнат на централна гара. Колесницата му минава по улица „Станционна“ сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието достига до Военния клуб, на поета е съобщено, че улицата вече ще носи неговото име по предложение направено от пловдивския общественик Недко Каблешков. Признателната пловдивска управа го удостоява с титлата „Почетен гражданин на Пловдив“ и му връчват диплома изписва собственоръчно Харалампи Тачев – най-добрият декоратор на Пловдив.^[3]

През 1923 г. пловдивските тютюнотърговци Анастас Куцооглу, Димитър Кудоглу и др. с помощта на тогавашните пловдивски архитекти Камен Петков, Васил Търпоманов, Димитър Попов и др. построяват модерни за времето си тютюневи складове. Това са фабрични сгради със специфичен архитектурен образ^[4], разположени на улицата или в пресечките около нея. През 1928 г. е монтирано електрическо осветление, което я прави първата улица с такова осветление в Пловдив.

През 1972 г. на улицата започва изграждането на нова сграда на Народната библиотека „Иван Вазов“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

На улицата се намират:

Военния клуб
Градска концертна зала в бившия Партиен дом
Средно училище „Св. Патриарх Евтимий“
Национално училище за музикално и театрално изкуство
Административен съд Пловдив
Народната библиотека „Иван Вазов“
Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Мина“
Диагностично-консултативен център 6
Кръговото на гарата

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Говори се, че улицата е застлана с каменни блокове заради калните ботуши на Цар Фердинанд, който бил посрещнат за деня на Независимостта през 1908 г. и здраво се оцапал минавайки по улицата от гарата до Военния клуб.^[5]
През 1939 година цялото правителство на България минало пеша по улица „Иван Вазов“.
Днес на улицата има десетки обувни магазини.