Иван Панфилов

Иван Панфилов
Роден	20 декември 1892 г. (стар стил) Петровск, Русия
Починал	18 ноември 1941 г. Русия
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Партия	КПСС (1920 г.)
Награди	Герой на Съветския съюз (12 април 1942) Орден „Ленин“ (12 април 1942) Червено знаме (13 август 1921) Червено знаме (7 август 1929) Червено знаме (5 ноември 1941)
Иван Панфилов в Общомедия

Командирът на 8-а гвардейска (316-а) стрелкова дивизия генерал-майор И. В. Панфилов (вляво), началник-щаба на дивизията полковник И.И. Серебряков и военен комисар на дивизията старши батальонен комисар полковник С. А. Егоров на рекогносцировка в село Гусенево. Последна снимка на генерал-майор Иван Панфилов. Същия ден загива от мина. 18.11.1941.

Иван Василевич Панфилов,на руски: Ива́н Васи́льевич Панфи́лов, роден на 20 декември 1892 г (1 декември 1893 г.) или 1 (13) януари 1893 г. в гр. Петровск (Саратовска област) и загинал на 18 ноември 1941 г. вс. Гусенево, Московска област, съветски военен деец, генерал-майор, Герой на Съветския съюз (посмъртно, 1942 г.).

Биография

Участие във Втората световна война

На 14 юли 1941 г. Иван Панфилов започва формирането на 316-а стрелкова дивизия. Тази дивизия е съставена от жители на Алма-Ата и Фрунзе. В края на август е изпратена на фронта. На 6 октомври 1941 года дивизията е изпратена в защита на Москва, където заема Укрепен район Волоколамск и генерал Панфилов става началник на Волоколамски боен участък. На 10 ноември 316-а дивизия встъпва в бой с противника в подстъпите на Москва. За тези боеве Панфилов е награден с орден Червено знаме. На 16 ноември дивизията е атакувана от две танкови дивизии и една пехотна дивизия. За успешните действия в хода на тези бойни действия 316 дивизия на 23 ноември става 8-а гвардейска и носи името „Панфиловска“. Генерал Панфилов е бил жив когато е командвал гвардейска дивизия.Убит е от отсколка на мина, непосредствено когато излиза от укритието, в което е бил щаба на дивизията.

/Снимката е направена от Михаил Калашников/

Участието на генерал Панфилов става популярно след публикуването на повестта на Александър Бек „Волоколамското шосе“. В началото на 1942 г. Александър Бек отива в дивизията, вече отблъснала немските войски от Москва и носеща името на генерал Панфилов. При разговорите с войниците писателят изгражда образа на генерала: „Не бързай да умираш – учи се да воюваш“, „Войникът трябва да воюва с ума си“, „Войникът отива на бой не за да умира, а да живее“, „Победата се кове преди боя“. Панфилов казва на войниците и командирите: „Не ми е необходимо ти да загинеш, необходимо ми е да си жив“. Това че се грижи за своите войници е една от основните причини за успеха му като командир. Дивизията, в която има 42 националности той успява да командва и благодарение на това, че служейки в средна Азия познава добре местните обичаи.