Иван Врачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Врачев
български офицер и политик
Роден
Починал
17 февруари 1994 г. (73 г.)
Политика
Депутат III НС   V НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Иван Ганчев Врачев (Максим) е български партизанин, офицер (генерал-полковник) и политик от Българската комунистическа партия (БКП). През 1944 година е командир на Партизанска бригада „Георги Бенковски“, през 1960 – 1962 година е началник на Генералния щаб, а през 1973 – 1976 година – председател на Комитета по отдих и туризъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Врачев е роден на 20 януари 1921 година в Копривщица. От 1938 година е член на Работническия младежки съюз, а от 1940 година – на БКП. Секретар е на партийната организация на БКП в Етрополе. През 1942 година е арестуван за кратко, а в периода 1943 – 1944 г. е партизанин и командир на Партизанска бригада „Георги Бенковски“.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Врачев командва новосформираната гвардейска рота в Двадесет и седми пехотен чепински полк и е ранен при Крива паланка.[1] През 1945 година завършва курс за офицери при Военното училище „Васил Левски“.[1] Служи като командир на курсантска рота във Военното училище (1945 – 1947).

От февруари 1947 г. до септември 1948 г. Иван Врачев е военен аташе в Белград. Командир на Осемнадесети пехотен етърски полк, Десети пехотен родопски полк и Втора пехотна тракийска дивизия (1948 – 1952). Командир на Втора армия (1952 – 1954). През 1956 година завършва Военната академия „Климент Ворошилов“ в Москва, след което е командващ Трета българска армия.[1] От 1958 година е кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП.[1] Между 1960 и 1962 година е началник на Генералния щаб на Българската народна армия.[1]

От 1962 до 1966 година Иван Врачев е член на ЦК на БКП и първи заместник-министър на народната отбрана. През 1966 година се уволнява от армията със звание генерал-полковник. През 1967 – 1973 година е първи заместник-председател, а в периода 1973 – 1976 година е председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър в първото правителство на Станко Тодоров.

Между 1976 и 1990 г. е председател на Централния съвет на Съюза на българските автомобилисти[2] и отново е кандидат-член на ЦК на БКП.[1] Член е на Президиума на НС на ОФ.[3]. През 1981 година получава званието „Герой на социалистическия труд“.[1] Награден е с орден „Георги Димитров“.

Иван Врачев умира на 17 февруари 1994 година в София и е погребан в Копривщица.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 94 – 95.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 211
Иван Бъчваров началник на Генералния щаб (25 януари 1960 – 22 март 1962) Атанас Семерджиев
- председател на Комитета за отдих и туризъм (7 април 1973 – 17 юни 1976) -