Иван Ганецки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иван Ганецки
руски офицер
Иван Ганецки 
Роден: 26 септември 1810 г.
Смоленска губерния, Русия
Починал: 8 април 1887 г. (76 г.)

Иван Степанович Ганецки (на руски: Иван Степанович Ганецкий) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Ганецки е роден на 26 септември 1810 г. в Смоленска губерния, Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Учи в 1-ви Кадетски корпус. Започва действителна служба с военно звание прапоршчик в лейбгвардейския Финландски полк (1828). Участва във войната в Кавказ. Последователно служи в лейбгвардейския Измайловски полк, лейбгвардейския Волински полк и лейбгвардейския Финландски полк. Участва в Унгарската кампания (1849). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1855 г. Участва в потушаването на Варшавското въстание и е командир на 4-та гвардейска пехотна бригада (1863-1864). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1863 г. Служи като командир на 16-та пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на февруари 1877 г. е назначен за командир на Гренадир корпус. Влиза в България през септември 1877 г. в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при Плевен срещу армията на Осман паша. След отхвърлянето от Осман паша на предложението за капитулация на великия княз Николай Николаевич руските войски преминават към пълна блокада на Плевен. На 24 октомври / 4 ноември 1877 г. генерал-лейтенант Ганецки е назначен за началник на VI-ти блокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия: лонжети, траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен и известен със своята човечност и откровеност.

На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата по направлението Плевен – р. Вит в участъка на генерал-лейтенант Ганецки. Осведомен от българи, живеещи в Плевен, за точното място на пробива, началника на обсадата генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен издава заповед за пълна подкрепа на генерал-лейтенант Ганецки. В 7:30 ч. е даден сигнал Тревога. С усилията ня Сибирския, Малоросийския, Астраханския, Фанагорийския пехотен полк и поддържащи части, атаката на Осман паша в направлението Долни Дъбник – Долна Митрополия е отразена. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14:00 ч. Осман паша капитулира. Предава сабята си на генерал-лейтенант Ганецки. Върната е в знак на уважение от император Александър II . За победата при Плевен генерал-лейтенат Ганецки е награден с орден „Свети Георги“ III ст.

През декември 1877 г. Гренадирският корпус като резерв на Южния отряд с командир генерал-лейтенат Фьодор Радецки) преминава през зимата Стара планина. В началото на 1878 г. е назначен за началник на Средната колона на Действуващата армия. Авангардът на колоната се командва от генерал-лейтенант Михаил Скобелев. Изминава победния марш по направлението Габрово – Казанлък – Стара Загора – Търново Сеймен (дн. Симеоновград) – Мраморно море.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

На 17 април 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата. Член е на Военния съвет на Руската армия и генерал-адютант (1878). Комендант на Санкт-петербургската крепост. Награден е с най-значимата руска военна награда орден „Свети Александър Невски“.

Днес улици в Плевен, Долни Дъбник и Шумен носят името „Генерал Ганецки“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война (1877-1878), Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 83
  • Генов Цонко, Освободителната война (1877-1878), Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 175-182