Иван Георгиев (офицер, роден 1906)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Георгиев
български офицер
Роден
Иван Георгиев Станков
Починал
15 юни 1990 г. (84 г.)

Учил вНационален военен университет

Иван Георгиев Станков е български офицер, полковник, участвал във Втората световна война от 1941 – 1945 г.

Той е командир на Първа армейска моторизирана дружина в Първа българска армия по време на втория период на водената Отечествена война на България от 1944 – 1945 г. Преди това е член на организацията на РМС в Общовойсковия камионен полк, на който е заместник-командир. Става член на БКП след 9 септември 1944 г.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Варна на 22 май 1906 г. Син е на варненския социалист д-р Георги Станков[1].

Завъшрва Военното училище (1928) и постъпва на военна служба в Автомобилната дружина в София като командир на взвод. През 1934 г. е назначен за командир на рота и участва в преврата на 19 май 1934 г. на офицерите от Военния съюз.

От 1935 г., останал с неразкрита антимонархическа ориентация, е командир на автомобилен батальон в Автомобилната дружина до 1941 г.[2]. В периода 1941 – септември 1944 г. е заместник-командир на Общовойсковата камионна дружина и от 1943 г. е заместник-командир на Общовойскови камионен полк в София.

През 1941 г. става член на нелегалните организции на РМС и на Отечествения фронт в Общовойсковия камионен полк, като за тази дейност го привличат ръководителят на РМС организацията в полка поручик Иван Стефанов. Нелегалната му дейност остава неразкрита до 9 септември 1944 г.[3]. Взема участие в извършения Деветосептемврийски преврат от 1944 г., като лично утвърждава изпращането на 2-ра армейска камионна рота, командвана от поручик Стефанов, да участва в завземането на Министерството на войната и установяването на властта на Отечествения фронт.

Веднага след 9 септември 1944 г. е произведен в чин полковник и става член на БКП. По време на втория период на Отечествената война на България (1944 – 1945) през фверувари 1945 г. е назначен за командир на Първа армейска моторизирана дружина в състава на Първа българска армия, (включваща Трета армейска камионна рота, Пета армейска камионна рота, Трета армейска санитарна автомобилна рота] Първи армйески мотоциклетен батальон и Първи армейски автомобилен взвод), като е и началник на Моторния отдел на Първа армия. Дружината води тежки кръвопролитни битки – Дравска операция, Мурска операция, Австрийска оперция, с които българските моторизирани войски участват в разгрома на германските войски в Унгария, Югославия и Австрия[4][5].

След като се връща от фронта, е началник на Моторната инспекция на Министерството на войната и Министерството на народната отбрана (1945 – 1948), после е командир на Общвойсковия камионен полк през 1950 – 1955 г. След като полкът е разформирован, е началник-щаб на Първи мотострелкови полк от 1955 до 1964 г. Началник е на политическия отдел на Първа мотострелкова дивизия от 1964 до 1975 г.

След като излиза в запас, е районен съветник (в районен народен съвет) от кв. „Георги Димитров“ (днес кв. Света Троица) в София от 1975 до 1990 г.[6]. Умира в София на 15 юни 1990 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
  • Орден „Народна република България“ I степен
  • Орден "Червено знаме на труда
  •  – Юбилеен медал 40 години от Победата във Великата отечествена война 1941 – 1945)“ (СССР)-(1985)
  • Знак "Първа българска амрия. Към Берлин. 1945 г.
  • Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ – (1975)
  • Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ – (1985)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Центарлен военен архив, фонд 49, опис 618
  2. Центарлен военен архив, фонд 49, опис 618
  3. Центарлен военен архив, фонд 49, опис 618
  4. Ташев, Ташо, „Българската войска 1941 – 1945 г.“, енциклопедия, София, 2007
  5. Центарлен военен архив, фонд 49, опис 618, оп. 64, л. 194
  6. Архив на Столичния народен съвет

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Централен военен архив, Велико Търново. Архивен Фонд 49, а.е. 618 и а.е. 64, л. 194