Иван Говедаров (издател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Говедаров
Иван Георгиев Говедаров
Български просветител, книжар, публицист и общественик

Роден
Починал
1917 г. (66 г.)
Литература
ПсевдонимЦариградчанина
Направлениеавтобиография
Известни творбиКопривщица в свръзка с духовното ни и политическо възраждане
Семейство
СъпругМария Пранчова
ДецаЛука Говедаров
Тошевъ, Т. Х. Календарче Българска Македония за новата 1901 година. София, Печатница на Ив. Г. Говедаровъ, 1900.

Иван Георгиев Говедаров е български просветител, книжар, публицист и обществен деец, родом от град Копривщица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 ноември 1850 г. в Копривщица. През 1867 г. завършва основно образование в града, след което отива в Цариград.[1] В столицата на империята се самообразова, като изучава гръцки и френски език, овладява в същото време и шивашкия занаят. Приет е във Военно-медицинското училище в Цариград през 1868 г., но след няколко месеца да го напуска поради заболяване. От 1869 до 1872 г. работи като писар и банков агент в търговско-банкерската кантора на братята Стефан и Димитър Гешови.[1]

По същото това време, през 1872 г., Иван Говедаров е назначен за управител на книжарницата, създадена от Българското печатарско дружество „Промишление“. На тази длъжност се задържа с успех около пет години.[1]

В Цариград попада в центъра на църковно-националните и културно-просветни борби чрез Българското читалище и Македонската българска дружина, на която е съосновател.[1] Разпространява вестниците „Свобода“, „Независимост“, „Знаме“ и „Възраждане“.

Членува в основаното през 1868 г. Българското благодетелно братство „Просвещение“. В началото на 70-те години е избран за член на настоятелството му. Братството се грижи основно за образованието на децата на македонските българи-занаятчии, живеещи в различни квартали на Цариград, и на българчетата от съседните села. С участието на Говедаров се разширява културно-просветната дейност на братството. То открива и поддържа четири основни училища за македонските българчета в цариградските квартали „Вланга“, „Топ капия“, „Татавла“ (по-късно училището е преместено в квартал „Айнал чешме“) и „Кум капия“.[1]

През септември 1873 г. по настояване на Стефан Бобчев и Иван Говедаров братството закупува къща в квартал „Топ капия“, където устройват малък параклис, за „да има де да се молят на езика си тамошните македонски българи – млекари, хлебари, зарзаватчии“.[1]

По инициатива на Иван Говедаров Благодетелното братство „Просвещение“ издава Катехизис в 2000 екземпляра, изпратени на различни български училища в Македония. Дружеството участва в подготовката и представянето на театралните постановки на „Райна, княгиня българска“, „Възцаряването на Крума Страшний“ от Добри Войников, „Иванку, убиецът на Асеня“ от Васил Друмев и „Невенка и Светослав“ от Константин Величков.[1] След провала на Старозагорското въстание укрива Стефан Стамболов в Цариград[2].

Иван Говедаров е доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След Освобождението е секретар на Постоянния комитет на Областното събрание на Източна Румелия, началник на архивното управление, редактор на в. „Марица“.Той е директор на Народната библиотека в Пловдив в периода 19 септември 1887 – 19 юли 1889 г.[3] Умира през 1917 г.[2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Копривщица в свръзка с духовното ни и политическо възраждане, спомени, изд. Хр. П. Шкодров, Пловдив. 1921 г.

Издател[редактиране | редактиране на кода]

  • Писма от Рим, Константин Величков, София, Иван Говедаров и синове, 1895 г.[4]
  • Чичовата Томова колиба или животът на негрите в Америка Т. 1 – 3 Т. 2., Хариет Бичър Стоу, София, Иван Говедаров и синове, 1898 г.[5]
  • Алманах „България“ за 1900 г., двуезично издание, отпечатано в печатницата на Иван Говедаров и Сие в София, под редакцията на Стоян Митев.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Приносът на Иван Говедаров – Цариградчанина за културно – просветното и националното самоопределяне на македонските българи. Македонски преглед, бр 1, 2002 г. Петрова, И. Drive.google.com. Посетен на 9 декември 2021
  2. а б Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, съст. Николай Генчев и Красимира Даскалова, София, 1988, с. 158
  3. Libplovdiv.com. Народна библиотека „Иван Вазов“. Иван Говедаров. Посетен на 9 декември 2021
  4. Goodreads.com. Писма от Рим. Посетен на 9 декември 2021
  5. Unicat.nalis.bg. Чичовата Томова колиба или животът на негрите в Америка. Посетен на 9 декември 2021
  6. Severozapazenabg.com. Белоградчик в Алманаха „България“, 1900 г. Посетен на 9 декември 2021