Иван Гологанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Гологанов.

Иван Гологанов
български просветен деец и фолклорист
Роден
1839 г.
Починал
1895 г. (56 г.)
Научна дейност
Област Етнография

Иван Илиев (Попилиев) Гологанов е изтъкнат български възрожденски деец, фолклорист и участник в църковно-националните борби на българите в Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Търлис, Неврокопско в свещеническо семейство. Брат е на видният български духовник и книжовник Теодосий Скопски и на архимандрит Никола Гологанов. Първоначално се нарича Економов, но по-късно променя фамилното си име. Учи в гръцкото училище в родното си село. През 1853 година продължава образованието си в драмското село Просечен при прочутия учител Георги Зимбилев, а от 1855 година учи в централното гръцко училище в село Алистрат. Учителства в село Търлис (1856 - 1860, 1861 - 1862), където въвежда изучаването на български език. През 1860 година открива новобългарско училище в село Крушево - първото във Демирхисарска кааза, където учителства до 1861 и от 1862 до 1865 г. През 1865 - 1867 година е писар и учител в манастира „Свети Йоан Предтеча“, край град Сяр, където игумен е чичо му Теодосий Гологанов. Участва активно в борбите за църковно-национална независимост на българите в Източна Македония, за което е преследван и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство.

През 1865 година чрез брат си Теодосий се запознава със Стефан Веркович и става най-ревностният му сътрудник. Започва да събира и записва народни умотворения, които му предоставя. Предава му и описания на няколко кази. По внушение на Веркович се заселва в село Крушево и с негова материална помощ разкрива бакалница. Наред с търговската си дейност, продължава да събира фолклорни материали и активно да участва в църковното движение.

По време на Руско-турската война от 1877 - 1878 е арестуван и затворен. На 20 май 1878 година Иван Гологанов от името на Демирхисарската българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[3] През годините 1879 - 1890 отново е учител в село Крушево.[4] До 1891 година е в постоянна връзка с Веркович и притежавал от него значителен брой писма, които обаче унищожил.

Въз основа на предоставените от Гологанов фолклорни материали, Стефан Веркович издава два тома от сборника „Веда Словена“, който предизвиква дискусия в научните среди относно автентичността на съдържанието си. Участва с преводи в „Неделни и празнични слова и поучения, извлечени из творенията на църковните проповедници. Издадени под редакцията на Христо Г. Данов. 1868.“ и е временен сътрудник на вестник „Македония.“[5]

През 1893 година Атанас Шопов, пише за него:

Тоя г-н Ив. Гологанов се е ползувал и се ползува с голямо значение и известност в Серско. Серските влиятелни гръцки кръгове, както и началството на Серския манастир „Св. Иван Предтеча“ му правят големи почести, щото има влияние между еднородците си. Г-н Иван Гологанов притежава дълбоки познания в гръцкия език, а в българската книга е самоук.[6]

Синове на Иван Гологанов са Илия Гологанов и Иван Гологанов.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Гологанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
 
Теодосий Гологанов
(1800 – 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гологанов
(1839 – 1895)
 
Теодосий Гологанов
(1846 – 1926)
 
Никола Гологанов
(1850 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Гологанов
(1865 – 1910)
 
Иван Гологанов
(1870 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Гологанов
(1899 – 1969)
 
Димитър Гологанов
(1901 – 1987)
 
 
 
 
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 215.
  2. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.153-156.
  3. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
  4. Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево - документи и материали. София, 2014, 72.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.159.
  6. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 138.
     Портал „Македония“         Портал „Македония