Иван Горанов (политик)

Иван Горанов
	Иван Горанов
български политик
Роден	25 април 1891 г. София, България
Починал	1 февруари 1945 г. (53 г.) София България
Учил в	Женевски университет

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Горанов.

Иван Богданов Горанов е български политик, министър на железниците, пощите и телеграфите през 1940 – 1942 година. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Горанов е роден на 25 април (13 април стар стил) 1891 година в София. През 1909 година завършва Първа софийска мъжка гимназия, а между 1909 и 1914 година учи право в Мюнхен и Женева и се дипломира в Берлинския университет.^[1]

Горанов участва в Първата световна война като офицер от Първи пехотен софийски полк и в боевете в Добруджа е ранен и награден с офицерски кръст за храброст и немския „Железен кръст“.^[2] От 1920 до 1942 година е адвокат в Самоков и София.^[1]

В периода 1940 – 1942 година Иван Горанов е министър на железниците, пощите и телеграфите в първото правителство на Богдан Филов, а през 1943 – 1944 година е директор на кабинета на Регентството.^[1] След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е осъден на смърт от т.нар. Народен съд.^[3]^[1] Отделно от това е глобен с 5 милиона лева, а имуществото му е конфискувано.

Иван Горанов е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 123.
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 206, ISBN 954-528-790-X
↑ Присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

[ташев-1] а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 123.

[2] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 206, ISBN 954-528-790-X

[3] Присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

[1]

[2]

[3]