Иван Грозни (филмова поредица)
| Иван Грозни | |
| Иван Грозный | |
| Режисьори | Сергей Айзенщайн |
|---|---|
| Сценаристи | Сергей Айзенщайн |
| В ролите | Николай Черкасов Павел Кадочников Всеволод Пудовкин Владимир Попов Михаил Ром Георгий Вицин |
| Музика | Сергей Прокофиев |
| Оператор | Едуард Тисе Андрей Москвин |
| Жанр | исторически филм Биографичен филм драматичен филм |
| Премиера | 30 декември 1944 г. (Съветски съюз) |
| Времетраене | 96 минути |
| Страна | Съветски съюз |
| Език | руски език |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
| Иван Грозни в Общомедия | |
„Иван Грозни“ (на руски: Иван Грозный) е частично реализирана поредица от филми на руския режисьор Сергей Айзенщайн.
По замисъл тя трябва да включва три пълнометражни филма, посветени на живота на цар Иван IV Грозни:
- „Иван Грозни. Първа серия“ (1945)
- „Иван Грозни. Втора серия“ (1958)
- „Иван Грозни. Трета серия“ (незавършен)
Замислена в края на Втората световна война, на поредицата се придава голямо политическо значение, като подготовката ѝ се следи лично от съветския диктатор Йосиф Сталин. Първите два филма са заснети паралелно и първият от тях излиза на екраните в началото на 1945 година, с голям успех пред казионната критика, като екипът на филма получава за него Сталинска награда. Вторият филм обаче предизвиква недоволството на Сталин и Айзенщайн е обвинен, че представя в лоша светлина Иван Грозни и „прогресивната войска на опричниците“.[1] В резултат на това първият филм е спрян от прожекции и Айзенщайн до края на живота си прави опити да адаптира втория към изискванията на цензурата. Вторият филм е показан за пръв път след смъртта на Сталин, през 1958 година, а от третия са заснети само отделни сцени.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
