Иван Г. Илиев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Илиев.
 |
| Иван Г. Илиев | |
| български лингвист | |
| Роден |
1969 г.
|
|---|---|
| Учил във | Великотърновски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
Иван Георгиев Илиев (Ванче Илиев) е български лингвист, преводач, поет, писател и общественик, който работи във филиала на Пловдивския университет в Кърджали, доцент.
Има дъщеря на име Ивета Иванова Илиева.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1969 г. в село Маломирово, Елховско. Завършва средно образование в град Казанлък през 1987 година, висше образование по българска филология във Великотърновския университет (1994) и по английска (2004) и руска (2016) филология в Пловдивския университет. Доктор по старобългарски език от 2005 г. с дисертация на тема „Епитетът в старобългарската книжнина от XIV – XV век“. Работи като учител в Казанлък и като асистент по история на българския език във филиала на Пловдивския университет в Кърджали от 1999 г. Лектор по български език в Корейския университет за чужди езици в Сеул (2006 – 2009). Доцент в ПУ от 2011 г.[1][2][3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Г. Илиев е автор на следните научни трудове:[4]
- Епитетът в славянобългарската агиография от 14 – 15 век. Пловдив. 2005
- Езиковедски опити. Пловдив: Пигмалион. 2006
- Падеж и вокативност (монография и статии). Пловдив. 2007 (двуезична – на български и английски)
- Български език за корейци. Сеул. 2009
- Теория на относителността. Българските относителни местоимения – произход и развой. Пловдив. 2012
- Кратка история на кирилската азбука. Пловдив. 2012 (двуезична – на български и английски). Немско издание: Kurze Geschichte des kyrillischen Alphabets (преведена от М. Хенцелман). Plovdiv. 2015
- Говорът на село Припек, Джебелско (В съавторство с Хр. Тончева)[неработеща препратка]. Пловдив. 2016
- За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София. 2023 (В съавторство с П. Петков)
- Made in Korea & Bulgaria (монография и статии) (двуезична – на български и английски) (Под печат)
- Конюнктивът и неговото проявление в славянските езици (под печат)
- Българско-старобългарски речник (в съавторство) (под печат)
- Христоматия по българска диалектология с текст и звук (под печат)
Илиев е създател на аудиосерията „Българска диалектология“ в youtube.com, в която помества образци от различни български говори, които предстои да станат част от христоматията му по българска диалектология. Част от тях са поместени и на интерактивната говореща карта на българските диалекти, създадена в Института по български език.[5] Освен това Иван Илиев е автор на повечето от текстовете на песните на Светла Илиева, които са издадени в стихосбирките му „Моята война“ (2007) и „За чиста и свята република“ (2017) [1].[6] През 2019 г. Илиев издава стихосбирката „Брутално“, а през 2020 г. стихосбирката „(Чисто съдебно) минало“ и сборника с разкази „Академични разкази (и размисли)“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Становище
- ↑ Биография в „Литературен свят“
- ↑ ezikovcentar-kardzhali.com, архив на оригинала от 24 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170924182227/http://ezikovcentar-kardzhali.com/, посетен на 24 септември 2017
- ↑ www.uni-kardzhali.com, архив на оригинала от 15 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170915143912/http://www.uni-kardzhali.com/books/bookstore.html#ii, посетен на 24 септември 2017
- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ knigabg.com