Иван Данчов (архитект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Данчов.

Иван Данчов
български архитект
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет
Технически университет - Берлин
Архитектура
Академия Технически университет - Берлин (1922)
Направление архитектура


Иван Петров Данчов е български архитект, проектирал голям брой обществени, промишлени и жилищни сгради през първата половина на 20 век. Той ръководи колектива, проектирал реконструкцията на центъра на София в началото на 50-те години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Данчов е роден на 17 март 1893 в София.[1]. От 1911 учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918) и се дипломира едва през 1922. Завършва Военно училище (1912) в София. След завръщането си работи в главната дирекция на Български държавни железници (1922-1925) и като технически ръководител при реконструкцията на Народния театър и при строежа на паметника Шипка. От 1928 до 1939 е съдружник със Станчо Белковски, съвместно с когото реализира много от известните си проекти.[2]


През 1946 Данчов започва да преподава в Държавната политехника (по-късно във ВИСИ), основава катедра „Промишлени и селскостопански сгради“ и е неин ръководител (1954 - 1958), професор (1954).

Ръководител на ателие в Централната архитектурна проектантска организация (ЦАПО, по-късно „Главпроект“), образувана след национализацията на частните проектантски бюра в София и неин първи директор (1948 - 1954). През 1949 участва в проектирането на Мавзолея на Георги Димитров, заедно с Георги Овчаров и Рачо Рибаров. Той е и ръководител на колектива за реконструиране на централната част на София през 1952-1954.[2]

Иван Данчов умира на 16 септември 1972 г. в София.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Промишлени сгради. София, 1953.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.2 (Г-З), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981 г.
  1. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.
  2. а б Стоилова, Любинка. Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура. // stroitelstvo.bg, 2007. Посетен на 18 декември 2007.