Иван Данчов (лексикограф)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Данчов.
| Иван Данчов | |
| български лексикограф | |
| Роден |
1 декември 1888 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1960 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | Министерство на външните работи |
| Публикации | „Българска енциклопедия“ |
Иван Данчов е български лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Никола Данчов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 декември 1888 г. в Пловдив. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина.
През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава „Българска енциклопедия“.
Две години по-късно под псевдоним Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1945 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.
Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“ (1939), речника „Чужди думи в българския език“ (1944), и има принос към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963 – 1969).
Умира на 20 октомври 1960 г. в София.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия България, т. 2. Издателство на БАН, София, 1981.
- Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2. Издателство на БАН, София, 1964.
- Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов. Българска Енциклопедия. А – ѫ. СТ. Атанасовъ, София, 1936.
- Стоян Буров, Братя Данчови – дейци на българския език, литература и култура, електронно списание LiterNet, 26.12.2013, № 12 (169)
|
