Иван Данчов (лексикограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Данчов.

Иван Данчов
български лексикограф
Роден
Починал
Научна дейност
Област Лингвистика
Работил в Министерство на външните работи
Публикации Българска енциклопедия

Иван Данчов е български лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Никола Данчов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 декември 1888 г. в Пловдив. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина.

През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава Българска енциклопедия.

Две години по-късно под псевдоним Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1954 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.

Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“ (1939), речника „Чужди думи в българския език“ (1944), и има принос към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963-1969).

Умира на 20 октомври 1960 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, т. 2. Издателство на БАН, София, 1981.
  • Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 2. Издателство на БАН, София, 1964.
  • Н.Г. Данчов, И. Г. Данчов. Българска Енциклопедия. А - ѫ. СТ. Атанасовъ, София, 1936.