Направо към съдържанието

Иван Данчов (лексикограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Данчов.

Иван Данчов
български лексикограф
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластЛингвистика
ПубликацииБългарска енциклопедия

Иван Данчов е български лексикограф. Син е на художника Георги Данчов, по прякор Зографина, и брат на Никола Данчов.[1]

Роден е на 1 декември 1888 г. в Пловдив. Завършва френска филология в Нанси, Франция. Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. става секретар на министерството. Съветник на българските делегации в Букурещ и Атина.

През 1936 г. заедно с брат си съставя и издава Българска енциклопедия.

Две години по-късно под псевдоним Ив. Д. Славянов издава „Правописен речник на българския книжовен език“. Ново издание на този речник излиза през 1945 г., допълнен в съавторство с Никола Данчов и подписан под псевдонима Братя Славянови.

Иван Данчов е автор и на „Френско-български речник“ (1939), речника „Чужди думи в българския език“[2], и има принос към съставянето на „Кратка Българска Енциклопедия в 5 тома“ (1963 – 1969).[3]

Умира на 20 октомври 1960 г. в София.

  1. ДАНЧОВИ, братя: Никола (4. ХІІ. 1878) и Иван (1. ХІІ. 1888 - 29. Х. 1960) Георгиеви // Кратка българска енциклопедия. Т. 2 Гера-Квал. Издателство Българска академия на науките, 1964. с. 109.
  2. Славянов, Ив. Г. Чужди думи в българския език (чуждици заменими с хубави български думи). София, Ст. Атанасов, 1944.
  3. Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 634.