Иван Делчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Делчев
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1900 – 1933
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане

Иван Делчев Делчев е български юрист и офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), председател на съда на 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918), председател на Военно-касационния съд (1926) и началник на Военно-съдебната служба (1930).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Делчев е роден на 20 август 1879 г. в Копривщица. През 1900 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1903 е произведен в чин поручик. През 1906 г. като поручик от 1-ви пехотен софийски полк е командирован за обучение в Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1909 година.[1] Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин майор. Служи като помощник-прокурор в Софийския военен съд.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Делчев служи като председател на съда на 3-та пехотна балканска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове отгоре[2]. На 16 март 1917 г. е произведен в чин подполковник, а след войната на 2 ноември 1919 г. е произведен в чин полковник.

През 1926 г. полковник Делчев е назначен за председател на Военно-касационния съд, от 1930 г. е началник на Военно-съдебната служба, като на 31 октомври същата година е произведен в чин генерал-майор. През 1933 г. е уволнен от служба.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Иван Делчев е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 84 (Цит: ВИ, № 108, 24 октомври 1906; №92, 3 септември 1909; Списък на действащите офицери (1911), с. 387)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 235.