Иван Джангозов
| Иван Джангозов | |
| български генерал | |
| Войни | Първа световна война Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Иван Димитров Джангозов е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Джангозов е роден на 1 януари 1896 г. в Хасково. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин подпоручик и взема участие в Първата (1915 – 1918), през която служи като командир на взвод от 3-ти артилерийски полк. Съгласно заповед № 464 по Министерството на войната от 1921 г. „за отличия и заслуги през третия период на войната“ е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.[1] На 5 май 1918 г. е произведен в чин поручик, на 20 януари 1923 в чин капитан.
През 1928 г. е назначен на служба в 3-ти артилерийски полк, от 1929 г. е в Артилерийската инспекция, а от 1931 е в Държавната военна фабрика. Междувременно, през 1930 г. завършва Висшето техническо училище в Берлин и става артилерийски инженер. През 1936 г. е изпратен на служба в 4-ти артилерийски полк, от 1938 г. е на служба в Държавната военна фабрика в Сопот, а от следващата годна е на служба в Оръжейната инспекция. На 6 май 1940 е произведен в чин полковник и от 1942 г. е на служба във военната фабрика в Казанлък. През 1944 г. е назначен за началник на военните фабрики и на 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1945 г. е уволнен от служба.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор
- Подполковник
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1916)
- Висше техническо училище в Берлин, Германия (до 1930)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 241.
