Иван Димов – Пашата
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Димов.
| Иван Димов – Пашата | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 ноември 1907 г.
|
| Погребан | „Света Неделя“, Битоля, Република Северна Македония |
| Иван Димов – Пашата в Общомедия | |
Иван Найдов Димов или Йон Пашата[1][2], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Иван Димов е роден през 1878 година в прилепското село Тройкърсти.[3] Според други източници е роден в 1876 година в Трояци[5] или в Логоварди.[6] В 1897 година работи в Румъния и при завръщането си през 1900 година ограбва пушка и два револвера от Шебедин бег. Включва се във ВМОРО и от 1902 година става четник при Георги Сугарев. В Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е в четата на Иван Кафеджията. Води самостоятелна чета в Шурковска планина и Преспанско, а след това в Кичевско и Битолско. В 1904 година е назначен за районен войвода в Битолското поле. Заедно с Димче Сарванов и Трайко Краля действат срещу набезите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Негов четник е Груйо Акелов.[7] На 1 юли 1905 година край село Могила убиват известния турски насилник Шефки ага. Действа като помощник районен войвода на Димче Сарванов. За район на действие има полските села в Пелагония от дясната страна на река Черна и Гяваткол и се движи с 6 четници.[8] В края на 1907 година Иван Димов се разболява тежко от дифтерит и умира в Битоля.[9][10]
| Чета на Иван Димов, 29 август 1906 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Иван Димов Пашата | Логоварди | Битолска | |
| 2. | Андрей Ганев | Игнатово | Дряновска | |
| 3. | Вельо Ангелов | Радожда | Охридска | |
| 4. | Христо Димев | Неготино | Тиквешка | |
| 5. | Серафим Зафиров | Велмевци | Битолска | [11] |
| с четата са изпратени за Епир следните влашки момчета | ||||
| 1. | Георги Костов Касапчето | Крушево | Битолска | |
| 2. | Димитър Николов | Крушево | Битолска | |
| 3. | Атанас Томов | Крушево | Битолска | |
| 4. | Костадин Янакиев | Крушево | Битолска | |
| 5. | Георги Янаки Доти | Гопеш | Битолска | |
| 6. | Наум Янаки Диманов | Гопеш | Битолска | |
| 7. | Янаки Кота Кузманов | Гопеш | Битолска | |
Погребан в двора на църквата „Света Неделя“ и после препогребан в гроба на млада жена, заради постоянните претърсвания на аскера в гробищата. Постът на Иван Димов е наследен от Алексо Стефанов.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 173.
- ↑ Мирчевъ, Боянъ. Йонъ Димовъ // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 5 - 6.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 471. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 94.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр. 87-88.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 192.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
