Иван Динков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Динков
Роден 26 август 1932 г.
Починал 23 януари 2005 г. (72 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, повест
Направление социалистически реализъм
ТечениеАприлско поколение
Дебютни работи „Лична карта“ (1960)
Известни творби „Епопея на незабравимите“ (1963)
Награди „Иван Вазов“
„П. К. Яворов“
„Никола Вапцаров“
„Никола Фурнаджиев“
„Иван Николов“
Съпруга Белла Цонева
Деца Стоян Динков

Иван Динков е български писател – поет и белетрист от втората половина на 20 век. Баща е на левия политик и литератор Стоян Динков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 август 1932 г. в село Смилец. През 1954 г. завършва право в Софийския държавен университет, след което работи като редактор в списание „Младеж“ и издателство „Партиздат“. По-късно е директор на издателство „Христо Ботев“. Принадлежи към така нареченото Априлско поколение, в което се включват още и имена като Любомир Левчев, Константин Павлов и Стефан Цанев.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта“, която е приета нееднозначно. От една страна, действащият тогава соцреализъм в изкуството не е нарушен, но от друга – поезията на младия автор е твърде мрачна, „нота на униние, чернота и безизходност“[1]. След втората си стихосбирка „Епопея на незабравимите“ (1963) Динков се утвърждава, получавайки одобрение от хора като Добри Жотев и Александър Геров.

През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота“, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време цензурни норми, стиховете на Динков се оказват извън установения канон. Вследствие на това в продължение на десет години писателят няма правото да издава нищо. През 1977 г. все пак излиза стихосбирката „На юг от живота“ под името „Антикварни стихотворения“.

През 1970 г. в сп. „Септември“ излиза повест на Иван Динков под заглавието „Хляб от трохи“, който веднага е обявен от Александър Спиридонов за „покушение срещу народностната линия в литературата“. Тринадесет години по-късно, през 1983 г., излиза романът на Динков „Моминството на войниците“, базиран на „Хляб от трохи“. Още на следващата година излиза мемоарният роман „Цветя за махалата“, който през 1986 г. е включен като втора част на романа „Навътре в камъка“.

През 1988 г. е публикувана стихосбирката „Признания пред Белла Цонева“, посветена на съпругата на Иван Динков, актрисата Белла Цонева. Излязла през 1989 г., стихосбирката „Маски“ е била готова още през 1963 г., когато обаче е била невъзможна за отпечатване поради прекалената си неканоничност.

Други стихосбирки на автора са: „Повторения“ (1990), „Славянски псалми“ (1991), „Поетични самоубийства“ (1993), „Шепа срички“ (1994), „Живот по памет“ (1996), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от Отечеството“ (1999) и „Табакера“ (2003).

Освен към поезията Динков се обръща и към белетристиката. През 1976 излиза неговата повест „Софийски атентат“. Сред творчеството му се откриват още обявените за „документалистика“ „Няколко пролога към един епилог“ (1968) и „Докосвания до България“ (1974). Има и книги с размисли, фрагменти, спомени – „Почит към литературата“ (1980) и „Навътре в камъка“ (1986). Автор е на пиесата „Комисия за погребение“ (1990), романите „Проверка на каруците“ (1990) и „Покрай кадифето“ (1993). В справката "направление" е записано "Социалистически реализъм", което най-меко казано е невярно. Творчеството на Иван Динков категорично трябва да се отнесе към "Модерно изкуство". Неговата поезия оцвети съвременната българска литература с продуктивната модерност, която естествено я отдалечава от догматиката на социалистическия период...

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. К. Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Никола Фурнаджиев“, „Иван Николов“, както и на наградата „Златен ланец“ на в. „Труд“.
  • През 1998 г. е удостоен за почетен гражданин на Пазарджик, „за изключителния принос в съвременната българска поезия и националната ни литературата и заслугите му за укрепване на дружеството на СБП в Пазарджик“.[2]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

На негово име през 2006 г. е учредена национална литературна награда, която се присъжда за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му. Връчва се от Община Пазарджик на съвременни български поети, писатели, литературни критици и изследователи в родната ни литература. Връчват се и съпътстващи награди за поезия, проза, публицистика и критика, с които се награждават автори от Област Пазарджик.[3]

В средата на декември 2007 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Динков в българската литература и култура“.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. сп. "Пламък, 10/1960
  2. ((bg))  Видни личности и почетни граждани на Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.
  3. ((bg))  Национални литературни награди на Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.
  4. Програма на Националната научна конференция „Иван Динков в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 11.12.2007 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]