Иван Дорев

Иван Дорев
български учител и книжовник
Роден	29 август 1866 г. Пътеле, Османска империя
Починал	9 август 1942 г. Битоля, Царство България
Учил в	Софийски университет
Иван Дорев в Общомедия

Иван Тодоров Дорев е български учител и книжовник, член на Македонския научен институт.

Биография

Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са Благой Димитров (трети седнал), Станимир Станимиров (четвърти седнал), Иван Дорев (пети седнал) и други.

Дорев е роден в леринското село Пътеле, Южна Македония (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 29 август 1866 година. Първи братовчед е на дипломата Панчо Дорев и на дееца на ВМОРО Аце Дорев. В 1895 година завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Специализира една година гръцка филология в Атина, Гърция (1896), а след това философия в университета в Тюбинген, Германия (1897).

Иван Дорев става член на ВМОРО и поддържа тесни връзки с Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Борис Сарафов и други.

В продължение на 31 години Дорев учителства в различни градове в българските земи – Битоля, Куманово, Скопие, Цариград и София.

От 2 септември 1899 до 1 юни 1901 година преподава в Класическата гимназия в София. От 1 септември 1902 година отново е назначен в гимназията, прекръстена вече на Първа мъжка, и работи в нея до 1 септември 1908 година. В 1908/1909 година е учител в Солунската българска девическа гимназия. На 1 септември 1909 година отново е назначен в Първа мъжка гимназия и командирован в Архива на Възраждането, където остава до 1912 година, когато пак започва да преподава в Първа гимназия. На 11 януари 1914 година е назначен за главен инспектор при министерството на просвещението. След Първата световна война на 1 март 1919 година отново е назначен в Първа мъжка гимназия в София. В 1921 година е назначен за директор на Софийския учителски институт, а от 1 юли 1923 година отново е учител в Първа гимназия.

Дорев издава различни сборници със стихове и разкази, училищни христоматии и граматики, както и прави преводи на различни автори от гръцки език. Между 1930 и 1931 година редактира детската илюстрована библиотека „Щастливи години“. Член е на Българо-гръцкото дружество, а от 1937 година и на Македонския научен институт. В 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства.

В Централния държавен архив се пазят негови спомени и документи – ф. 1122к, 1 опис, 55 а.е.

Трудове

„Българска граматика с църковнославянски четива“, 1937, на Иван Дорев и Иван Унджиев

• „Живота на хората“ (1925), в съавторство с Д. Койчев
• „Родина и природа“ (1925), в съавторство с Д. Койчев
• „Родна реч. Ч.II. Практическа граматика за IV отделение“ (1925)
• „Джобен правописен речник“ (1931)

Родословие

Доре от Нъте

Наум Дорев (1762 – ?)

Йоан Дорев (1765 – ?)

Христо Дорев

Ляпче Дорев

Васил Дорев

Тодор Дорев

Трайче Доревски (1876 – 1945)

Тасе Търпов

Неда Цепенкова

Аце Дорев (1871 – 1941)

Панчо Дорев (1878 – 1938)

Линка Хололчева

Христо Хололчев

Иван Дорев (1866 – 1942)

Андрей Ляпчев (1866 – 1933)

Констанца Петрович (1887 – 1942)

?

Георги Ляпчев (1852 – 1910)

Катерина Бъндева

Евтим Ляпчев (1858 – ?)

Христо Ляпчев (1854 – 1910)

Никола Ляпчев (1860 – 1903)

Кирил Дорев (1913 – ?)

Крум Хололчев (1915 – 1986)

Йордан Бомболов

Богданка Бомболова

Преслав Ляпчев (1886 – 1916)

Анастас Ляпчев (1886 – 1945)