Иван Ермаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Ермаков
Иван Дмитриевич Ермаков
руски психолог
Єрмаков Іван Дмитрович.jpg
Роден
Починал
31 март 1942 г. (66 г.)

Националност Флаг на СССР СССР
Научна дейност
Област Психология
Образование Московски университет
Работил в Московски университет

Иван Димитриевич Ермаков (на руски: Иван Дмитриевич Ермаков) е руски психиатър, психолог, художник и литературовед, един от пионерите на психоанализата в Съветска Русия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 октомври 1875 година в Истанбул, Османска империя, в семейството на известния тбилиски фотограф Дмитрий Иванович Ермаков. През 1896 завършва Първа тбилиска класическа гимназия. През 1920 завършва медицина в Московския университет. След това работи в нервната клиника към университета. Учи и работи под ръководството на Владимир Сребский. След това става асистент в психиатричната клиника към Московския университет. В периода 1903 – 1904 г. Ермаков е един от лекуващите лекари на Михаил Врубел.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г. Ермаков е на научни командировки в Берлин, Париж, Мюнхен, Берн и Будапеща. Среща се с Ойген Блойлер. След като се прибира в Русия чете доклад пред свои колеги от физико-химическото общество и Университетската клиника за учението на Зигмунд Фройд и неговото приложение към редица психически разстройства.

През 1922 г. Ермаков става един от създателите на Руското психоаналитично общество, което оглавява до 1925 г.

През 1923 г. създава и оглавява Държавния психоаналитичен институт, където се преподава психоанализа и е организирана изследователска работа. Към психоаналитичния институт действа детски дом-лаборатория „Международна солидарност“, която също е под негово ръководство. Институтът е закрит през 1925 г., а пет години по-късно психоанализата се забранява и Ермаков започва да се занимава с частна психиатрична практика. В тези години не пише много, защото не се надява да успее да публикува изследванията си.

През 1941 Ермаков е репресиран и умира в затвора в Саратов на 31 март 1942 година на 66-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ермаков, И. Д., Этюды по психологии творчества, А. С. Пушкина (1923)
  • Ермаков, И. Д., Очерки по анализу творчества, Н. В. Гоголя (1923)
  • Ермаков, И. Д., Психоанализ литературы. Пушкин, Гоголь, Достоевский (1999)
  • Ермаков, И. Д., Опыт органического познания ребенка (2009) ISBN 978-5-98904-046-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]