Иван Ефремов

Иван Ефремов Иван Антонович Ефремов
руски писател и учен
Роден	10 април 1908 г. (стар стил) с.Вирица, Петербургска губерния (Ленинградска област), Руска империя
Починал	5 октомври 1972 г. Москва, СССР
Погребан	Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия (СССР)
Учил в	Санктпетербургски държавен университет
Работил в	писател, философ, палеонтолог
Награди	Червено знаме на труда (СССР) (28 октомври 1967) Червено знаме на труда (СССР) (1945)
Литература
Период	1942-1972
Жанрове	роман, разказ
Известни творби	„Мъглявината Андромеда“
Научна дейност
Област	геология, палеонтология
Работил в	Палеонтологически институт на РАН
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Иван Ефремов в Общомедия

Иван Антонович Ефремов е руски (съветски) писател и учен (биолог и геолог).

Биография

Гробът на писателя в Комаровското гробище

Роден е на 22 април 1908 г. в село Вырица, Царскосельский уезд, Петербургска губерния, Русия. (Още като юноша „скрива“ истинската си година на раждане, за да започне работа по-рано. Оттогава във всички свои автобиографии вписва като година на раждане 1907 г. Друго подобно разминаване е бащиното му име – то всъщност е Антипович, но поради случайна грешка става известно като Антонович.)

В 1914 г. семейството му се премества в Бердянск, където той завършва гимназия. През 1917 г. родителите му се развеждат. През 1919 г. майка му заедно с децата се премества в Херсон, омъжва се за командир в Червената армия и отпътува с него, оставяйки децата на тяхна леля, която скоро умира от тиф. Иван се присъединява към червеноармейска авторота, и служи в нея до 1921 г. След демобилизирането си отива в Петроград с твърдото намерение да учи, и с безкористната помощ на учителите завършва училище за две и половина години.

За да се издържа по време на ученето, Иван Ефремов работи като хамалин на гара, резач на дърва, помощник-шофьор и шофьор нощна смяна. През 1923 г. полага успешно изпит в Петроградската мореплавателна школа за щурман каботажно плаване, и след като завършва училище през 1924 г., отплава за тихоокеанското съветско крайбрежие като навигационен матрос.

След кратко време се завръща в Ленинград. Постъпва в биологичния факултет на Ленинградския държавен университет. След завършването му участва в многобройни палеонтологически експедиции по Поволжието, Урал и Средна Азия. От началото на 1930-те години участва и в геоложки експедиции из Урал, Сибир и Далечния изток. През 1935 г. завършва задочно Ленинградския планински институт. През същата година става кандидат, а през 1941 г. – доктор на биологическите науки. Работи като завеждащ лаборатория в Палеонтологическия институт на Академията на науките.

Трудът на Ефремов „Тафономия“ заляга в основата на ново направление в палеонтологията, което позволява на базата на палеогеологически данни да се предскаже мястото, където могат да се открият изкопаеми остатъци; за този труд е награден с Държавната премия на СССР през 1959 г.

Произведения

Първият му разказ, „Встреча над Тускаророй“ е публикуван през 1944 г. Първото голямо произведение на Ефремов е историческият роман „На краю Ойкумены“ (1949), скоро допълнен от втори том – „Путешествие Баурджеда“ (1953). Но най-голяма известност и признание му е донесъл романът „Туманность Андромеды“ (бълг. „Мъглявината Андромеда“) (1957) – философско-утопичен роман за комунистическото бъдеще на земната цивилизация, в което всеки свободно развива заложбите и талантите си. Този роман оказва голямо влияние на развитието на руската фантастика и на практика осигурява нейния първи разцвет през 60-те години.

През 1963 г. Ефремов издава романа „Лезвие бритвы“, а през 1968 г. излиза „Час Быка“ (бълг. „Часът на бика“), в който комунистическият свят от „Мъглявината Андромеда“ се сблъсква с антагонистичния му антиутопичен свят на планетата Торманс. Романът се оказал съвсем не по вкуса на тогавашното ръководство на страната, но не се решили да го забранят докато Ефремов е бил жив; едва след смъртта му през 1972 г. е бил забранен за предлагане в библиотеките. Тази акция съвпада по време с планомерното изместване от издателските планове на практически цялата социално насочена фантастика, изградена върху книгите на Ефремов.

Комунистическият идеализъм на Ефремов на моменти е по-близък до този на западните хипита, отколкото до съветския пост-сталински комунизъм. Космическият кораб на героите на „Мъглявината Андромеда“ се казва „Тантра“, а главният герой в „Острието на бръснача“, използва лизергинова киселина - ЛСД, за да помогне на свой приятел да се пренесе в съзнанието на праисторически ловец.

Признание

На името на Иван Ефремов е учредена годишна награда (на списание „Уральский следопыт“), която се присъжда за принос в съветската фантастика.

Любопитни факти

• Разказът „Сянката на миналото“ („Тень Минувшего“), написан през 1944 г. и издаден през 1945 г., описва обемно запаметяване и възпроизвеждане на изображение, по сроден с фотографска плака метод (случайно, вследствие игра на природата). Три години по-късно, през 1948 г. унгарско-британският физик Денис Габор открива теоретичните основи на холографията. Първите практически използваеми холограми от съвременен тип („дебела плака“) са създадени от съветския физик Юрий Денисюк през 1968 г. Денисюк твърди в интервюта, че е бил вдъхновен за откритието си от разказа на Ефремов.
• При първото предлагане за печат на „Мъглявината Андромеда“ – може би най-въздействащият химн и ода на комунистическото бъдеще, създаван някога във фантастиката – цензорът му казва, след като я прочита: „Виж какво, това са чужди работи. Защо не направиш действието да се развива някъде при капиталистите?“ По-късно, след смъртта на Ефремов, произведенията му са реално забранени от властта; мотивът е, че Ефремов не е „истински комунистически автор“...
• В повече от 40 държави съществуват фен клубове на фантастиката. Но само в България е на името на писателя: това е клуб Иван Ефремов

Библиография

• „Срещи над Тускарора“ („Встречи над Тускаророй“) – 1944 г.
  • Преиздаден под името „Тайната на елините“ („Эллинский секрет“) – 1968 г.
  • Включва написаните през 1942-1943 г. разкази: „Встреча над Тускаророй“, „Эллинский секрет“, „Озеро Горных Духов“, „Путями Старых Горняков“, „Олгой-Хорхой“, „Катти Сарк“, „Голец Подлунный“
• „Звездните кораби“ („Звёздные корабли“) – 1945 г.
  • Преиздаден отново през 1948 г.
  • Включва написаните през 1944 г. разкази: „Белый Рог“, „Тень Минувшего“, „Алмазная Труба“, „Обсерватория Нур-и-Дешт“, „Бухта Радужных Струй“, „Последний Марсель“, „Атолл Факаофо“, „Звёздные Корабли“
• „Великата дъга“ („Великая дуга“), също под името „На края на Ойкумена“ („На краю Ойкумены“) – 1946 г.
• „Адски огън“ („Адское пламя“), разказ – 1948 г.
• „Пътешествието на Баурджед“ („Путешествие Баурджеда“), роман, продължение на „На края на Ойкумена“ – 1953 г.
• „Пътят на ветровете“ („Дорога ветров“) – 1955 г.
• „Мъглявината Андромеда“ („Туманность Андромеды“), роман – 1957 г.
• „Юртата на Гарвана“ („Юрта Ворона“), сборник разкази – 1958 г.
• „Сърцето на Змията“ („Сердце Змеи“), повест – 1948 г.
• „Афанеор, дъщеря на Ахархелен“ („Афанеор, дочь Ахархеллена“), повест – 1959 г.
• „Острието на бръснача“ („Лезвие бритвы“) – 1963 г.
• „Пет картини“ („Пять картин“), разказ – 1965 г.
• „Часът на Бика“ („Час Быка“) – 1968 г.
• „Атинянката Таис“ („Таис Афинская“) – 1972 г.

Външни препратки

• Произведения на Иван Ефремов в Моята библиотека
• ((ru)) Иван Ефремов — биографическая справка, Советская электронная библиотека им. В.И. Ленина
• ((ru)) Страница Центра ноосферных знаний и культуры имени И.А.Ефремова
• ((ru)) Виталий Карацупа, Иван Ефремов, его жизнь и творчество, библиография, Архив фантастики
• ((ru)) Иван Ефремов, его жизнь и творчество, i-efremov.ru