Иван Ефремов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Ефремов
Роден 9 април 1907 г.(1907-04-09)
с.Вирица, Петербургска губерния (Ленинградска област), Руска империя
Починал 5 октомври 1972 г. (на 65 г.)
Москва, СССР
Професия писател, философ, палеонтолог
Националност Флаг на Русия Русия (Флаг на СССР СССР)
Активен период 1942-1972
Жанр научна фантастика
Тема геология, палеонтология, тафономия
Известни творби Мъглявината Андромеда
Иван Ефремов в Общомедия

Иван Антонович Ефремов е руски (съветски) писател и учен (биолог и геолог).

Биография[редактиране | edit source]

Гробът на писателя в Комаровското гробище

Роден е на 9 април 1907 г. в село Вырица, Царскосельский уезд, Петербургска губерния, Русия. (Всъщност е роден година по-късно, през 1908 г, но още като юноша излъгва за възрастта си, за да започне работа по-рано. Оттогава във всичките си биографии вписва като година на раждане 1907 г. Друго подобно разминаване е бащиното му име - то всъщност е Антипович, но поради случайна грешка става известно като Антонович.)

В 1914 г. семейството му се премества в Бердянск, където той завършва гимназия. През 1917 г. родителите му се развеждат. През 1919 г. майка му заедно с децата се премества в Херсон, омъжва се за командир в Червената армия и отпътува с него, оставяйки децата на тяхна леля, която скоро умира от тиф. Иван се присъединява към червеноармейска авторота, и служи в нея до 1921 г. След демобилизирането си отива в Петроград с твърдото намерение да учи, и с безкористната помощ на учителите завършва училище за две и половина години.

За да се издържа по време на ученето, Иван Ефремов работи като хамалин на гара, резач на дърва, помощник-шофьор и шофьор нощна смяна. През 1923 г. полага успешно изпит в Петроградската мореплавателна школа за щурман каботажно плаване, и след като завършва училище през 1924 г, отплава за тихоокеанското съветско крайбрежие като навигационен матрос.

След кратко време се завръща в Ленинград. Постъпва в биологичния факултет на Ленинградския държавен университет. След завършването му участва в многобройни палеонтологически експедиции по Поволжието, Урал и Средна Азия. От началото на 1930-те години участва и в геоложки експедиции из Урал, Сибир и Далечния Изток. През 1935 г. завършва задочно Ленинградския планински институт. През същата година става кандидат, а през 1941 г. - доктор на биологическите науки. Работи като завеждащ лаборатория в Палеонтологическия институт на Академията на науките.

Трудът на Ефремов „Тафономия“ заляга в основата на ново направление в палеонтологията, което позволява на базата на палеогеологически данни да се предскаже мястото, където могат да се открият изкопаеми остатъци; за този труд е награден с Държавната премия на СССР през 1959 г.

Произведения[редактиране | edit source]

Първият му разказ, "Встреча над Тускаророй" е публикуван през 1944 г. Първото голямо произведение на Ефремов е историческият роман "На краю Ойкумены" (1949), скоро допълнен от втори том - "Путешествие Баурджеда" (1953). Но най-голяма известност и признание му е донесъл романът "Туманность Андромеды" (бълг. "Мъглявината Андромеда") (1957) - философско-утопичен роман за комунистическото бъдеще на земната цивилизация, в което всеки свободно развива заложбите и талантите си. Този роман оказва голямо влияние на развитието на руската фантастика и на практика осигурява нейния първи разцвет през 60-те години.

През 1963 г. Ефремов издава романа "Лезвие бритвы", а през 1968 г. излиза "Час Быка" (бълг. "Часът на бика"), в който комунистическият свят от "Мъглявината Андромеда" се сблъсква с антагонистичния му антиутопичен свят на планетата Торманс. Романът се оказал съвсем не по вкуса на тогавашното ръководство на страната, но не се решили да го забранят докато Ефремов е бил жив; едва след смъртта му през 1972 г. е бил забранен за предлагане в библиотеките. Тази акция съвпада по време с планомерното изместване от издателските планове на практически цялата социално насочена фантастика, изградена върху книгите на Ефремов.

Комунистическият идеализъм на Ефремов на моменти е по-близък до този на западните хипита, отколкото до съветския пост-сталински комунизъм. Космическият кораб на героите на "Мъглявината Андромеда" се казва "Тантра", а главният герой в "Острието на бръснача", използва лизергинова киселина - ЛСД, за да помогне на свой приятел да се пренесе в съзнанието на праисторически ловец.

Признание[редактиране | edit source]

На името на Иван Ефремов е учредена годишна награда (на списание "Уральский следопыт"), която се присъжда за принос в съветската фантастика.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

  • Разказът "Сянката на миналото" ("Тень Минувшего"), написан през 1944 г. и издаден през 1945 г., описва обемно запаметяване и възпроизвеждане на изображение, по сроден с фотографска плака метод (случайно, вследствие игра на природата). Три години по-късно, през 1948 г. унгарско-британският физик Денис Габор открива теоретичните основи на холографията. Първите практически използваеми холограми от съвременен тип ("дебела плака") са създадени от съветския физик Юрий Денисюк през 1968 г. Денисюк твърди в интервюта, че е бил вдъхновен за откритието си от разказа на Ефремов.
  • При първото предлагане за печат на "Мъглявината Андромеда" - може би най-въздействащият химн и ода на комунистическото бъдеще, създаван някога във фантастиката - цензорът му казва, след като я прочита: "Виж какво, това са чужди работи. Защо не направиш действието да се развива някъде при капиталистите?" По-късно, след смъртта на Ефремов, произведенията му са реално забранени от властта; мотивът е, че Ефремов не е "истински комунистически автор"...
  • В повече от 40 държави съществуват фен клубове на писателя. В България това е клуб Иван Ефремов

Библиография[редактиране | edit source]

  • "Срещи над Тускарора" ("Встречи над Тускаророй") - 1944 г.
    • Преиздаден под името "Тайната на елините" ("Эллинский секрет") - 1968 г.
    • Включва написаните през 1942-1943 г. разкази: „Встреча над Тускаророй“, „Эллинский секрет“, „Озеро Горных Духов“, „Путями Старых Горняков“, „Олгой-Хорхой“, „Катти Сарк“, „Голец Подлунный“
  • "Звездните кораби" ("Звёздные корабли") - 1945 г.
    • Преиздаден отново през 1948 г.
    • Включва написаните през 1944 г. разкази: „Белый Рог“, „Тень Минувшего“, „Алмазная Труба“, „Обсерватория Нур-и-Дешт“, „Бухта Радужных Струй“, „Последний Марсель“, „Атолл Факаофо“, „Звёздные Корабли“
  • "Великата дъга" ("Великая дуга"), също под името "На края на Ойкумена" ("На краю Ойкумены") - 1946 г.
  • "Адски огън" ("Адское пламя"), разказ - 1948 г.
  • "Пътешествието на Баурджед" ("Путешествие Баурджеда"), роман, продължение на "На края на Ойкумена" - 1953 г.
  • "Пътят на ветровете" ("Дорога ветров") - 1955 г.
  • "Мъглявината Андромеда" ("Туманность Андромеды"), роман - 1957 г.
  • "Юртата на Гарвана" ("Юрта Ворона"), сборник разкази - 1958 г.
  • "Сърцето на Змията" ("Сердце Змеи"), повест - 1948 г.
  • "Афанеор, дъщеря на Ахархелен" ("Афанеор, дочь Ахархеллена"), повест - 1959 г.
  • "Острието на бръснача" ("Лезвие бритвы") - 1963 г.
  • "Пет картини" ("Пять картин"), разказ - 1965 г.
  • "Часът на Бика" ("Час Быка") - 1968 г.
  • "Атинянката Таис" ("Таис Афинская") - 1972 г.