Иван Зайц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Зайц
Ivan Dragutin Stjepan Zajc
хърватски композитор
Иван Зайц (портрет от 1875 г.)
Иван Зайц (портрет от 1875 г.)

Роден
Починал
16 декември 1914 г. (82 г.)
Националност Флаг на Хърватия Хърватия
Иван Зайц в Общомедия

Иван Зайц (на хърватски: Ivan Dragutin Stjepan Zajc), (3 август 1832 – 16 декември 1914 г.), е хърватски композитор, диригент, режисьор, музиковед и преподавател. Наричан също „Хърватският Верди“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родене в Риека на 13 август 1832 г., когато градът все още е наричан с италианското си име Фиуме. Зайц много отрано показва музикална дарба и започва да изучава пиано и цигулка от петгодишна възраст. От шестгодишен излиза на сцена, на 12-годишна възраст композира първата си музикална творба.

Въпреки ранния му успех на това поприще баща му Йохан Зайц, диригент на военния оркестър, се противопоставя на идеята синът му да се отдаде на музикална кариера и настоява той да учи право. Благодарение на подкрепата на преподавателите си по музика, Иван все пак се записва в Миланската Консерватория през 1850 г. Пет години по-късно той я завършва успешно и пред него се очертава добро бъдеще в Италия, но смъртта на родителите му го принуждава да се върне в Риека.

В родния си град Зайц заема поста концертмайстор на Градския театър и едновременно с това преподава струнни инструменти. През 1860 г. написва операта „Амелия“ по драмата на Фридрих Шилер „Разбойници“ (Die Räuber, 1781), която жъне голям успех.

През 1857 г. сключва брак с 18-годишната словенка Наталия Есенко и в същата година се ражда дъщеря им Анна, а три години по-късно и синът им Кармело.

Между 1862 и 1870 г. Зайц работи във Виена. Основно пише оперети, първата от които, „Екипажът на борда“ (Mannschaft an Bord, 1863), е приета добре от публиката, а със следващите си произведения успява да затвърди репутацията си на талантлив композитор. Интересното е, че именно във Виена Иван Зайц започва сериозно да се интересува от възраждането на хърватската култура и активно участва в хърватското академично общество „Велебит“ (наречено така в чест на красивата хърватска планина).

Патриотичната тема оказва такова силно въздействие върху Зайц, че той предпочита да се върне в родината си пред възможността да се изявява на световната сцена и през 1870 г. се установява в Загреб. Назначен е за директор и главен диригент на Загребската опера (заема този пост до 1889 г.) и едновременно с това за директор на Хърватския институт по музика (до 1908 г.).

От този период са оперите му „Никола Шубич Зрински“ (Nikola Šubić Zrinski, 1876), посветена на Битката при Сигетвар против османците, в която хърватите са предвождани от героя Никола Зрински, известен още като Миклош Зрини, и „Лизинка“ (Lizinka, 1878), по мотиви на Пушкин. Създава също многобройни меси, инструментални пиеси, хорова музика, кантати, романси и др. Зайц е и първият директор на Хърватския национален театър в Загреб.

През 1880 г. получава званието почетен гражданин на Загреб[1].

Иван Зайц умира на 16 декември 1914 г. в Загреб. Днес името му носи Хърватският национален театър в Риека.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]