Иван Иванов (генерал, пехота)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Иванов.
| Иван Иванов | |
| български пехотен генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1883 – 1912 |
| Род войски | Пехота |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 7 септември 1863 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
Иван Христов Иванов е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Казанлъшката дружина през Сръбско-българската война (1885).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Иванов е роден на 7 септември 1863 г. в Свищов, Османска империя. През 1883 г. завършва с 4-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), като съгласно заповед № 1 по народната войска на Южна България относно мерките за мобилизация и защита на Съединението от 7 септември 1885 г. е причислен към Казънлъшката дружина.[1] На 24 февруари 1886 г. е произведен в чин поручик. Служи в Свищовска №15 пеша дружина, след което е на служба в 1-ви пехотен софийски полк, като през 1888 г. е произведен в чин капитан.
През 1891 г. като капитан от 1-ви пехотен софийски полк е командирован да следва финансови науки в Свободното училище за политически и икономически науки в Париж. През 1892 г. е приведен в Академията на генералния щаб в Торино, Италия, която завършва през 1894 година.[2] След завръщането си, през 1895 г. е произведен в чин майор.
На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин подполковник, а на 14 февруари 1904 в чин полковник. Служи като началник на Силистренския постоянен гарнизон, след което е командир на 1-ва бригада от 7-а пехотна македонска дивизия. През 1912 г. е уволнен от служба. След войните на 2 август 1913 е произведен в чин генерал-майор.
Генерал-майор Иван Иванов умира на 19 март 1925 година.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1883)
- Поручик (24 март 1886)
- Капитан (1888)
- Майор (1895)
- Подполковник (14 февруари 1900)
- Полковник (14 февруари 1904)
- Генерал-майор (2 август 1913)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Величество училище (до 1883)
- Свободно училище за политически и икономически науки в Париж, Франция (1891 – 1892)
- Академия на генералния щаб в Торино, Италия (1892 – 1894)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 27.
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 106. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 92; ДВ, № 26, 1 февруари 1891; № 103, 15 май 1892; ВИ, № 13, 9 май 1892; № 42, 13 август 1894; № 98, 1 януари 1895; Списък на генералите и офицерите (1891), с. 72; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 26)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 15.
