Иван Иванов (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Иванов.

Иван Иванов
български инженер

Роден
Техника
Област Химическо инженерство

Д-р инж. Иван Димитров Иванов е роден на 23.03.1931 г. в село Заветно, община Попово, област Търговище.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Висшия химико-технологически институт в София в 1957 г.

Трудовият му стаж протича главно в големите химически заводи в България – химическия комбинат в Димитровград и завода за сложни минирални торове в Девня. Работи също в Научно-изследовотелския институт по химическа промишленост в София и в Министерството на химическата промишленост.

През 1979 г. е задържан и осъден на 5 години лишаване от свобода заради отправени остри критични бележки към установената в страната административно-командна система и лично към Тодор Живков. Прекарва 3 години в затворите в София и Стара загора.

След изтърпяване на присъдата работи близо 7 години в завода за тягови акумулаторни батерии АЗ “Енергия” в гр. Търговище. От 1989 г. е пенсионер.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

През този период издава книгите:

  • “На кого принадлежи бъдещето?”,
  • “Посткаптализъм или форкомунизъм” и
  • “Топлинен двигател с топъл резервоар околната среда”.

“Посткапиталзъм или форкомунизъм”[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е посветена изцяло на проблема за перспективите на по-нататъшното развитие на капитализма и неговата трансформация в нов тип обществено устройство. На основата на анализа на обществено-икономическите процеси в течение на изминалото двадесето столетие се обосновава тезата, че капитализмът е навлязъл в своя най-висш стадий на развитие. Този стадий се определя като „хайкапитализъм“. След хайкапитализма следва продължителен преходен период към нов тип обществено устройство. Според автора капитализмът ще бъде сменен от комунистическо общество, а преходният период от капитализъм към комунизъм се опредля като „форкомунизъм“.

“Топлинен двигател с топъл резервоар околната среда”[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е посветена на обосноваване на теоретичната възможност за построяване на топлинен двигател, който се захранва с топлинна енергия само от околната среда и не се нуждае от друг вид гориво. По същество става дума за вечен двигател. Този двигател авторът нарича вечен двигател от трети род-ВД-3.

Разгледаните проблеми и в двете книги са силно дискусионни. По тази причина е изключително важно те да бъдат подложени на обществена и научно-техническа оценка.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]