Иван Икономов (дипломат)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Икономов.
| Иван Икономов | |
| български юрист и дипломат | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | 1928 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Тодор Икономов |
Иван Тодоров Икономов е български юрист и дипломат от първите десетилетия на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1881 година в Шумен.[1] Баща му е политикът Тодор Икономов, който по това време е окръжен управител в града.
Завършва право в Париж, Франция.[1]
Иван Икономов е български дипломатически агент в Скопие преди Балканската война.[2]
Управлява българската легация в Унгария от 9 юли 1923 до 6 ноември 1924 година.
След решението за откриване на българско консулство в Албания, предвидено за края на 1924 година, изборът пада на Иван Икономов. От май 1925 до 1928 година е управляващ българската легация в Албания.[3] В първия си рапорт от юни 1925 година очертава, макар и непълно и не съвсем точно, картината на българското население в страната: 27 села с около 5 – 6 хиляди души, които нямат нито едно българско училище или църква. Първата година Икономов действа крайно предпазливо (с одобрение от министерството). Не посещава лично нито едно българско селище (а и през целия си мандат). Застъпва се неофициално пред албанските власти за български учители в българските села, но уверенията им за „пълна готовност“ за съдействие са съпроводени с извинения, че поради „външни влияния“ това не можело да стане веднага. Едва през март 1926 година поставя официално въпроса, по който действа и българското правителство. И през 1925, и през 1926 година българите в Албания молят за „учители българи - родолюбци, които да учат децата им на българско четмо и писмо и да държат буден българския дух“. След приемането на албански закон за малцинствата Икономов неколкократно пише до България с предложение да се потърсят кандидати за учители чрез македонските благотворителни братства, но от МВРИ не се предприемат реални действия.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Деянов, Радослав. Български дипломатически представители (дипломатически агенти, управляващи, временно управляващи, пълномощни министри и посланици) (1879 - 2005) // Български дипломатически представители. с. № 306.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Българите в Албания (1913 – 1938) Изследване и документи. София, Иврай, 2000. ISBN 9549068412. с. 32.
- ↑ а б Деянов, Радослав. Биографични справки // Български дипломатически представители.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Българите в Албания (1913 – 1938) Изследване и документи. София, Иврай, 2000. ISBN 9549068412. с. 32 – 35.
|
