Иван Иконописов – Бебето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван Иконописов - Бебето)
Направо към: навигация, търсене
Иван Иконописов
български плувец и ватерполист
Роден: 23 септември 1933 г. (84 г.)

Иван Пенчев Иконописов (Бебето) е български спортист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Иконописов е роден на 23 септември 1933 г. в гр. Ловеч. Като ученик системно се занимава с плуване и водна топка. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев” (Ловеч) (1952).

Продължава със спортна кариера в ЦСКА (София). Заслужил майстор на спорта по плуване. Осем пъти плувец на годината на България, десет години абсолютен шампион и рекордьор в стил „бътерфлай” и още четири дисциплини. Ненадминат досега шампион на България в дисциплината 200 м бътерфлай в десет поредни национални първенства от 1960 до 1969 г. На 100 м бътерфлай е пет пъти републикански шампион. С над 40 участия в международни състезания с националния отбор по плуване. Носител на 35 републикански шампионски титли. Има 27 поправки на републиканските рекорди по плуване. Майстор на спорта по водна топка, с над 50 участия в международни състезания с националния отбор и 11 шампионски титли. В листата на най-добрите български спортисти за 1956 г.; играч-ватерполист на ХХ век на Република България. Капитан на ЦСКА и Националния отбор по водна топка на България повече от десет години.

През 1971 г. емигрира в ГФР. Женен е и заедно със съпругата си Таня имат дъщеря Боряна, която завършва медицина и е лекар в Мюнхен. Пенсионира се като учител по физкултура и живее в баварския град Улм. Голяма част от свободното си време прекарва с любимите си две внучета в Халкидики (Гърция).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Почетен знак на Столична община“ (2004).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • [1] Легендарният отбор на ЦСКА по водна топка – трети в Европа 1960-1970 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945-1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 213