Иван Ингилизов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Ингилизов
български революционер
Роден
Починал

Етнос българи
Образование Загребски университет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Партия Демократическа партия
Депутат
XXII ОНС   XXIII ОНС   

Иван Попарсениев (Попарсов) Ингилизов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ингилизов е роден в 1882 година в село Пехчевски чифлик, Малешевско, тогава в Османската империя. Брат е на агронома Антим Ингилизов и Георги Ингилизов. Васил Драгомиров му е зет, а Коста Мазнейков – другар от детинство.[1] Завършва българското педагогическо училище в Скопие и по-късно учи история и философия в Софийския и Загребския университет.

Работи като учител в Струмица, Горна Джумая, Скопие, Пехчево и други места. Става член на ВМОРО и е представител е на Струмишкия окръжен революционен комитет на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. е войвода на чета в Струмишко, Радовишко, Малешевско.

Делегат е от Скопие на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[2]

След войните е се занимава с търговия и практикува като адвокат. Ингилизов е активен привърженик на Демократическата партия до 1923 г.[3] Кмет е на Горна Джумая от 9 април до 17 септември 1920 година и от 4 април до 12 юли 1921 година, а в промеждутъка е общински съветник.[4] Бил е председател на Популярната банка в Горна Джумая.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.[5] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. Депутат е от Македонската парламентарна група и в 23 Обикновено Народно събрание (1931 – 1934).[6]

След преврата от 9 септември 1944 г. е арестуван и убит заедно с други дейци на ВМРО в местността Айдаровско дере между селата Айдарово (днес Изгрев) и Церово. [7][8][9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 157 - 158.
  2. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  3. Бобошевска-Борисова, Анка. Кметовете на Благоевград (Горна Джумая) 1912-2007. „Шевица“. ISBN 978-954-9413-03-8. с. 24.
  4. Муратова, Нурие. Решения на Общинското градско управление на Горноджумайската община (1927 – 1934 г.). - Във: Виртуална Горна Джумая. Минало и културно разнообразие на община Горна Джумая - Благоевград. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград, 2007. ISBN 954-680-433-9. с. 93.
  5. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  6. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  7. Македонски научен институт
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 189.
Христо Ценин кмет на Горна Джумая
(9 април 1920 – 17 септември 1920)
Михаил Донков
Михаил Донков кмет на Горна Джумая
(4 април 1921 – 12 юли 1921)
Янчо Хайдуков
     Портал „Македония“         Портал „Македония