Иван Каназирев
| Иван Каназирев | |
| български търговец и революционер | |
 | |
| Роден | Иван Николов Каназирев
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 октомври 1920 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Никола Каназирев |
| Братя/сестри | Петър Каназирев Владислав Каназирев Владимир Каназирев Райна Каназирева |
| Деца | Райна Стоянова |
| Други роднини | Ерсен Каназирев (прадядо) Тодор Каназирев (дядо) |
Иван Николов Каназирев е български предприемач и революционер, председател на Разложкия комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Каназирев е роден през 1872 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Владимир, Петър и Владислав Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва в основания от Гоце Делчев в бащината му къща комитет на ВМОРО като секретар.[1] А от 1897 година е председател на революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в София, където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град – даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюн и други.
Сапунената фабрика „Солун“ на братя Каназиреви (първоначално се е наричала „Стоилов § Каназирев“) работи успешно чак до национализацията. Братята основават фабрики за сапун и във Варна и Бургас.[2]
Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София.[3] Гимназията в Разлог носи името „Братя Петър и Иван Каназиреви“.[4][5]
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]| Ерсен Каназирев (XVIII - XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Каназирев (1815 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Манушкина | Никола Каназирев (1841 - 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Каназирева (1861 - ?) | Ана Каназирева (1867 - ?) | Петър Каназирев (1870 - 1931) | Иван Каназирев (1872 - 1920) | Владислав Каназирев (1876 - 1950) | Владимир Каназирев (1879 - 1962) | Юрдан Стоянов (1869 - 1910) | Райна Каназирева (1882 - ?) | Милан Грашев (1880 - 1924) | Елена Каназирева (1886 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Стоянова (1907 - 1977) | Иван Стоянов | Живка Грашева | Здравка Грашева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 – 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 – 42., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ Велинова, Зорница, Маркова, Мира, Начев, Ивайло. Фабрики и личности. Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017. ISBN 978-954-07-4211-3. с. 33 – 34.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 202.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 71.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 417.
