Иван Каназирев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Каназирев
български търговец и революционер
Роден
Иван Николов Каназирев
1872 г.
Починал
Семейство
БащаНикола Каназирев
Братя/сестриПетър Каназирев
Владислав Каназирев
Владимир Каназирев
Райна Каназирева
ДецаРайна Стоянова
Други родниниЕрсен Каназирев (прадядо)
Тодор Каназирев (дядо)
Сапунена фабрика „Солун“ на братя Каназиреви в София, 1912 г. Източник: ДА „Архиви“

Иван Николов Каназирев е български предприемач и революционер, председател на Разложкия комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Каназирев е роден през 1872 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Владимир, Петър и Владислав Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва в основания от Гоце Делчев в бащината му къща комитет на ВМОРО като секретар.[1] А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в София, където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град – даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други.

Сапунената фабрика „Солун“ на братя Каназиреви (първоначално се е наричала „Стоилов § Каназирев“) работи успешно чак до национализацията. Братята основават фабрики за сапун и във Варна и Бургас.[2]

Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София.[3] Гимназията в Разлог носи името „Братя Петър и Иван Каназиреви“.[4][5]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ерсен Каназирев
(18 - 19 век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Каназирев
(1815 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина
Манушкина
 
Никола Каназирев
(1841 - 1918)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Каназирева
(1861 - ?)
 
Ана Каназирева
(1867 - ?)
 
Петър Каназирев
(1870 - 1931)
 
Иван Каназирев
(1872 - 1920)
 
Владислав Каназирев
(1876 - 1950)
 
Владимир Каназирев
(1879 - 1962)
 
Юрдан Стоянов
(1869 - 1910)
 
Райна Каназирева
(1882 - ?)
 
Милан Грашев
(1880 - 1924)
 
Елена Каназирева
(1886 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Стоянова
(1907 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Стоянов
 
Живка
Грашева
 
Здравка
Грашева
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 – 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 – 42., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009 
  2. Велинова, Зорница, Маркова, Мира, Начев, Ивайло. Фабрики и личности. Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017. ISBN 978-954-07-4211-3. с. 33 – 34.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 202.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 71.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 417.