Иван Карановски
| Иван Карановски | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 ноември 1949 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Карановски е роден на 5 април 1882 година в град Карнобат, Източна Румелия. Следва литература в Софийския, Женевския, завършва във Фрибурския университет, Швейцария (1909 г.). Учителства в град Кюстендил (1909 – 1910 г.), Ямбол (1910 – 1919 г.) и София (1919 – 1929 г.).[2]
Работи в Етнографския музей в София (1920 – 1922 г.)[3] и в Министерството на народното просвещение (1926 – 1931 г.). За пръв път публикува стихотворение през 1897 г. в списание „Нов живот“ (Сливен).[2]
Сътрудничи на списанията „Общо дело“, „Летописи“, „Съвременник“, „Демократически преглед“ и е редактор на списанията „Тракийска лира“ – Ямбол (1915 г.), „Парнас“ – София (1921 г.), „Яснина“ – София (1923 г.), „Кръгозор“ – София (1925 г.) и вестниците „Шега“ – Ямбол (1911 г.) и „Тунджа“ – Ямбол (1919 г.).[1]
Редактира списанията „Тракийска лира“, „Парнас“ (1921 – 1922 г.), „Кръгозор“ (1925 г.). Автор е на социални и интимни стихотворения – сборник „Тежки минути“ (1901 г.), „Под дъжд от есенни листа“ (1905 г.), „Светлата книга“ (1929 г.), на разкази предимно с военна тематика – „Разкази“ (3 тома, 1929 – 1931 г.), и на романи – „Гордиян Лунатов“ (1933 г.), „Слънчоглед“ (1939 г.), „Златозар Тагинин“ (1940 г.), „Алпийско лято“ (1947 г.), в които рисува провинциалната българска интелигенция, въодушевена от идеите на социализма. Пише драма в стихове „Тунджанската хризантема“ (1929 г.). Пълно събрание на стихотворенията му е издадено в София през 1934 г. Той ползва псевдонимите Безбожник, Елегик, Птица-кукувица, Orfeus.[2]
Член е на Съюза на българските писатели.[4]
Личният му архив се съхранява във фонд 39К в Централен държавен архив. Той се състои от 164 архивни единици от периода 1895 – 1949 г.[1]
Иван Карановски е починал през 1949 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Иван Тодоров Карановски // Информационна система на Държавните архиви. Архивиран от оригинала на 1 декември 2017. Посетен на 28 ноември 2017 г.
- 1 2 3 Енциклопедия "България", том 3, стр. 343, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 59.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 19 юни 2026 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Съюз на българските писатели. Иван Карановски /Биография + Стихове (Справка към 28 август 2023 г.)
