Иван Кишелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Кишелски
руски офицер
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Велика народна школа

Иван Попкиров Кишелски (на руски: Иван Карлович Кишельский) е руски офицер от български произход, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Кишелски е роден през 1826 г. в Котел в семейството на образования свещеник Киро Хараламбов. Учи в гръцкото училище Велика народна школа в Цариград.

Заминава за Русия и се записва във 2-ра Киевска гимназия (1847 – 1851). Следва в Киевския университет. Като отличник получава „професорска издръжка“ и е приет в Математическия факултет на Киевския университет „Свети Владимир“.

Участва в Кримската война (1853 – 1856) като доброволец и преводач в щаба на Руската армия. Малко по-късно служи в 45-и Азовски пехотен полк при обсадата на Силистра. Под командването на генерал-лейтенант Андрей Хрулев участва в отбраната на Севастопол и показва изключителна смелост и военен талант.

Родната къща на Иван Кишелски в Котел

След войната остава на руска военна служба и пътува инкогнито из България с разузнавателна цел (1857). Служи в Кабардинския пехотен полк от 1858 г.

Участва в Кавказката война. Служи в Одеса и подпомага с муниции организирането на български чети (1858 – 1868). Ординарец е на Владимир Черкаски.

Изпратен е в Румъния през есента на 1876 г. Организира събиране на разузнавателни сведения за турската армия, като използва средите на българската емиграция. Подпомага българските чети и национал-революционните дейци. Участва в създаването на Българското книжовно дружество в Браила. Съставя политическа програма за освобождението на България „Проект на безсмъртното общество“.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Взема участие във формирането на Българското опълчение. Участва във военните действия като командир на подривна и разузнавателна чета от 250 българи-доброволци. След края на войната служи във Временното руско управление.

В свободна България последователно е губернатор на Варна (11 май 1878 - 6 септември 1878) и Видин (9 декември 1878 - 19 юли 1879). Установява се в Одеса с идеята да се върне в България, но заболява тежко и умира.

Автор е на първия български военно-приложен труд „Ръководство за успешен бой с турците“ (Букурещ, Печатница на в-к „Стара планина“, 1876).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Прапорщик (27 май 1855)
  • Подполковник (12 юни 1865)
  • Полковник (6 февруари 1870)
  • Генерал-майор (1 януари 1879)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Знак за отличие на Военния орден „Св. Георги“ (1855)
  • Орден „Света Анна“ IV степен за храброст (1855)
  • Орден „Света Анна“ III степен с мечове (1855)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с мечове (1860)
  • Златна оръжие „За храброст“ (13 октомври 1862)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен с императорска корона (1868)
  • Орден „Света Анна“ II степен (1874)
  • Орден „Свети Владимир“ IV степен с лента (1875, за 25-годишна безупречна служба)
  • Орден „Меджидие“ V степен (Османска империя, 1865)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ П.Берон", София, 1986.
  • Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 29.
  • „Списокъ подполковникамъ по старшинству“. Составлено по 1-е Фврраля 1868 года, С.-Петербургъ, 1868, въ Военной Типографiи, с. 386.
  • „Списокъ полковникамъ по старшинству“. Исправлено по 1-е Фврраля 1873 года, С.-Петербургъ, 1873, въ Военной Типографiи, с. 460.
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“. Исправлено по 1-е Апреля 1880 года, С.-Петербургъ, 1880, въ Военной Типографiи, с. 1076.