Иван Кишелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Кишелски
руски генерал
Роден: 1826 г.
Починал: 1880 г. (54 г.)

Иван Попкиров Кишелски (на руски: Иван Карлович Кишельский) е руски офицер от български произход, генерал-майор, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Иван Кишелски в Котел

Роден е през 1826 г. в Котел в семейството на високообразования свещеник Киро Хараламбов. Учи във Великата народна школа – гръцко училище в Цариград. Заминава за Русия и се записва във 2 киевска гимназия (1847 – 1851). Следва в Киевския университет. Като отличник получава т.нар. „професорска издръжка“ и е приет в Математическия факултет на Киевския университет „Св. Владимир“.

При обявяването на Кримската война се включва като доброволец и е зачислен като преводач в щаба на Руската армия. Под ръководството на ген. Хрульов участва в отбраната на Севастопол и показва изключителна смелост и военен талант. След войната (1857) остава на руска военна служба и пътува инкогнито из България с разузнавателна цел. Служи 10 години в Кавказ и Одеса (1858 – 1868), откъдето подпомага с муниции организирането на български чети. Ординарец е на ген. Черкаски.

През есента на 1876 г. е изпратен в Румъния. Организира събиране на разузнавателни сведения за турската армия. Използва средите на българската емиграция, с която поддържа връзки. Подпомага българските чети и национал-революционните дейци. Участва в създаването на Българското книжовно дружество в Браила. Съставя „Проект на безсмъртното общество“ – политическа програма за освобождението на България.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. взема участие във формирането на Българското опълчение. Участва във военните действия като командир на подривна и разузнавателна чета от 250 българи-доброволци. След края на войната служи във Временното руско управление на България.

В свободна България последователно е губернатор на Видин и Варна.

Автор е на първия български военно-приложен труд „Ръководство за успешен бой с турците“ (Букурещ, Печатница на в-к „Стара планина“, 1876).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Знак за отличие на Военния орден „Св. Георги“ (1855)
  • Орден „Св. Анна“ IV степен за храброст (1855)
  • Орден „Св. Анна“ III степен с мечове (1855)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1860)
  • Златна сабя „За храброст“ (13 октомври 1862)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен с императорска корона (1868)
  • Орден „Св. Анна“ II степен (1874)
  • Орден „Св. Владимир“ IV степен с лента (1875, за 25-годишна безупречна служба)
  • Турски орден „Меджидие“ V степен (1865)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ П.Берон", София, 1986 г.
  • „Списокъ подполковникамъ по старшинству“. Составлено по 1-е Фврраля 1868 года, С.-Петербургъ, 1868, въ Военной Типографiи, стр. 386
  • „Списокъ полковникамъ по старшинству“. Исправлено по 1-е Фврраля 1873 года, С.-Петербургъ, 1873, въ Военной Типографiи, стр. 460
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“. Исправлено по 1-е Апреля 1880 года, С.-Петербургъ, 1880, въ Военной Типографiи, стр. 1076
Българи - генерали в чужди армии
Руска и Съветска армия
генерал-лейтенант Анастас Бендерев • генерал-майор Симеон Ванков • генерал-лейтенант Петър Груев • генерал от инфантерията Радко Димитриев • генерал-лейтенант Марин Енчевич • генерал-майор Стефан Златарски • генерал-майор Константин Кесяков • генерал-майор Иван Кишелски • генерал-майор Христо Койчев • генерал-майор Петър Панчевски • генерал-лейтенант Иван Сарафов • генерал-майор Георги Силяновски