Иван Козарев (просветен деец)
Тази статия е за просветния деец. За партизанина вижте Иван Козарев (комунист).
| Иван Козарев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1849 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Иван Минков Козарев (Козаров) е български възрожденски просветен деец и участник в Кресненско-Разложкото въстание.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Козарев е роден в 1849 или 1851 година в град Калофер, тогава в Османската империя. Произхожда от заможния калоферски род Хаджинедялкови и е братовчед на Христо Ботев. Майка му е родом от Севлиево. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва „Българското централно (епархиално) училище“ в Пловдив при Йоаким Груев.[3] Става учител и преподава в Мелник (1873) и селата Белевехчево (1873-1874) и Дебрене (1874-1875). В Белевехчево заменя преподаването на гръцки с български език, а до църквата построява специално помещение за обучение на децата.[4] През 1875 година Козарев открива първото новобългарско училище в Свети Врач, където учителства до 1877 година. Под негово ръководство местните жители изграждат учебно помещение в западната част на църковния трем. В Свети Врач той се задомява, като се жени за Катерина Анастаова. Членува в учителското дружество „Просвещение“. Поддържа тесни контакти със Стефан Веркович.
В началото на 1878 година по време на Руско-турската война Козарев е сред ръководителите на самостоятелна чета, която действа в тила на турските сили в Петричко и Мелнишко.[5] През същата година Козарев е един от учредителите на комитета „Единство“ в Горна Джумая и е избран за негов главен писар.[6] По време на Кресненско-Разложко въстание от 1878 - 1879 година е писар във въстаническия щаб начело с Димитър Попгеоргиев и един от съветниците на главния войвода Стоян Карастоилов.[7]
След въстанието се заселва в Дупница. Убеден русофил, по време на управлението на Стефан Стамболов (1887 - 1894) емигрира в Русия. След завръщането си в България активно се включва в дейността на Македонската организация. От ноември 1895 до април 1896 година е председател на македонско дружество „Единство“ в Дупница.[8] През декември 1895 година заедно с Никола Малешевски е делегат от дупнишкото дружество на Втория македонски конгрес.[9] По-късно се заселва в Кюстендил, където почива през 1933 година.[10]
Козарев е осиновен от вуйчо си – възрожденския общественик Пахомий Рилски (Цвятко Димов).[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 445.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 68-69.
- ↑ История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр.101
- ↑ История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр.101
- ↑ Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр.79.
- ↑ „Кресненско Разложкото въстание 1878“. София, 1970, стр.114.
- ↑ Костенцев, Арсени. „Спомени“. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 35, 48.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 343.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.545.
