Иван Колев (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Колев.

Иван Колев Колев
Ivan Kolev.jpg
Информация
Звание Генерал-лейтенант
Служба 18851917
Служил на Flag of Bulgaria.svg България
Командвания Лейбгвардейски конен полк (1908-1912)
Трета българска армия (1912)
Пета българска армия (1913)
Първа конна бригада (1913)
Първа Кавалерийска дивизия (ПСВ)
Битки Освобождаването на Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин през Първата световна война
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
29 юли 1917 г. (53 г.)
Подпис Ivan Kolev Signature (vectorized).svg
Иван Колев Колев в Общомедия

Иван Колев Колев е български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км. източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война (1885) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа - ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във военната академия в Торино.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник.

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, от където се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник, и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.

На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски.Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите.[1].При награждаването, главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!” Години по-късно, в своите спомени, видният теоретик и тактик на танковия бой, участник в двете световни войни и главнокомандващ моторизираните войски на Третия райх, Генерал-полковник Хайнц Гудериан (1888-1954),ще напише: „ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа”[2].

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист [1].

В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, който ще бъде оглавен от директора на Института по история при БАН акад.Георги Марков[2].

Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич).

На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.

Публикации за него:

“Генерал-лейтенант Иван Колев - епопея на един живот” - биографична книга от добруджанския краевед Георги Казанджиев (2006)[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ II и III степен - 1-ви и 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
  • Орден „За военна заслуга“ IV степен и V степен с корона
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента
  • Бронзов медал за 1885 година
  • Знак за 10 годишна служба
  • Знак за 20 годишна служба
  • Кръст за Независимостта
  • Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола
  • Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ II степен
  • Италиански орден „Италианска корона“ IV степен
  • Румънски орден „Румънска корона“ III степен
  • Сръбски орден „Белий Орел“ III степен
  • Турски орден „Железен полумесец“
  • Австрийски медал за 60 год. царуване на император Франц Йосиф II

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Военноисторически сборник, 2005, бр.1 ISSN 0204–4080 - Недев, С. Генерал Иван Колев
  2. https://www.youtube.com/watch?v=uhGtMBVc0iY&t=98s

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пеев, П., Генерал-лейтенант Иван Колев , София, 1943, Библиотека прослава, Година 1, Книга 1
  • Билярски, Ц., Генерал-лейтенант Иван Колев - добруджанския герой (сборник) I и II том, София, 2008, Издателство „Анико“