Иван Колев (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Колев.

Иван Колев Стоянов
Генерал-лейтенант
General Ivan Kolev.jpg
Информация
Служба 18851917
Служил на Flag of Bulgaria.svg България
Командвания Лейбгвардейски конен полк (1908-1912)
Трета българска армия (1912)
Пета българска армия (1913)
Първа конна бригада (1913)
Първа Кавалерийска дивизия (ПСВ)
Битки Освобождаването на Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин през Първата световна война
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Иван Колев Стоянов в Общомедия

Иван Колев Стоянов[1], известен като Иван Колев, е български военен офицер (генерал-лейтенант), наричан бащата на българската конница.

Снимка от периода 1916 - 1917 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка в Руската империя (днешна Одеска област, Украйна), разположено на 25 км източно от Болград и създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област през 1821 г.

Основното си образование завършва в родното си село, след което през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия и я завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност е повишен в секретар.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

На 2 ноември 1885 г. се обявява Сръбско-българската война, на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Колев като отличник е определен за артилерист. Още от малък се увлича по ездата и затова при новината, че ще става артилерист, заявява „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа - ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва във Военната академия в Торино.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и, вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа, по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери, става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневри в Румъния. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник.

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и е зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, от където се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.

Балкански войни (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.

На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на Първа конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа - в битките при Куртбунар, Кочмар и Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав.

На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор. Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската[2]:

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите[3]. При награждаването главнокомандващият изтъква:

„Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!”

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София в Централните гробища, зад църквата в парцел 48.

Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзера Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист[4].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В негова чест в Добрич е поставена паметна плоча.

Наименувания

На него са наименувани 2 български села - Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич), и главният варненски булевард, свързващ центъра на града с квартал "Левски" и централна улица в град Добрич.

Изследвания

“Генерал-лейтенант Иван Колев - епопея на един живот” - биографична книга от добруджанския краевед Георги Казанджиев (2006)[1]

Проект за паметник

През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, оглавен от директора на Института по история при БАН акад. Георги Марков.

Въпреки голямата признателност, получена приживе и след преждевременната му смърт, на ген. Иван Колев никога не е издигнат паметник. Историята на този непостроен монумент обаче е почти столетна. Още през септември 1917 г. се създава фонд за „волни пoжертвования“ за издигане на паметник на генерала в София. Изработени са редица проекти за паметника от известни склуптори, сред които Андрей Николов (изработил релефен портрет на генерала, днес съхраняван в Националната художествена галерия), Кирил Тодоров (изработил проекти за бюст и паметник, представящ ген. Колев на кон) и италианеца Арналдо Цоки, автор на паметника на Цар Освободител пред сградата на Народното събрание. През 1942 г. събраните средства достигат 1 842 000 лв. Наложените през Втората световна война ограничения за ползване на бронза обаче отлагат издигането на паметника[5].

След връщането на Южна Добруджа към България в Добрич се възстановяват структурите на запасното воинство. То подкрепя инициатора за възраждане идеята за издигане паметник на героя от Първата световна война - полк. Петър Добрев. Решено е монументът да се издигне не в София, а в Добрич - център на Южна Добруджа. Така с подкрепата на Община град Добрич се създава Фонд "Построяване на паметник на ген. Иван Колев". Дейни участници по набиране на средства са ген. Тодор Кантарджиев, добричките 8-и конен полк и 46-и пехотен полк, гимназия "Цар Борис III" и прогимназия "Райко Цончев". Организират се театрални представления и вечерники с благотворителна цел, много граждани даряват пари, получени като подарък за рождени и имени дни. Селските кметове от общината също организират дарителска дейност. Налице са стотици частни дарители. Така заедно със събраните до 1942 г. средства Фондът разполага с 2 191 000 лв. в края на 1943 г.[6]

Политическият преврат от 9 септември 1944 г. променя обществено-политическата система. Новата власт заклеймява името на ген. Иван Колев поради победните боеве, които е водил в Добруджа срещу руската армия. Със Заповед № 4098/1.XII.1944 г. на Антон Югов Съюзът на запасните офицери е закрит, защото според новата власт той представлява "фашизирана структура". Събраните средства за паметника на ген. Колев са иззети от държавата[7].

През 2007 г. се създава сдружение за изграждане паметник на ген. Иван Колев в Добрич, понастоящем то се председателства от акад. Георги Марков[8] През 2010 г. е завършен макетът на паметника [9]. От възраждането на тази стара инициатива до януари 2011 г. са събрани 33 056 лв., от необходими около 600 000 лв.[10] Целта е монументът да се изгради до 2017 г., когато се навършват 100 г. от смъртта на героя[11].

Извън пределите на България, през 2010 година е открит паметник на генерал Иван Колев в центъра на родното му село Бановка в Бесарабия, Украйна. Инициативата е на Тодор Нинов – председател на сдружението за изграждане на паметник на генерала в Добрич и на други дарители и бизнесмени от Добрич. Бронзовият бюст е дарен от скулптора Димитър Янков. Монтиран е е върху постамент от червен гранит. Общата височина на паметника е 2,2 м.

В художествената литература

На генерал-лейтенант Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов "Конницата на генерал Колева" от 1916 г., публикувано в стихосбирката "Нови екове", в днешни времена заглавието е по-често срещано като "Добруджанската конница", това се дължи на политическите промени след 1944 г., когато новата власт на Българската комунистическа партия се опитва "да скрие" името на генерала в последващи издания на стихотворението. В същата стихосбирка са публикувани и "На руските войници", "Добруджа" и "Една любов", които са вдъхновени от боевете на Добруджанския фронт.

През 1918 г. поетът Любомир Бобевски пише баладата "Конникът генерал" и одата "Генерал Колеву!", отново посветени на бащата на българската конница.

Като военен кореспондент на добруджанския фронт писателят Йордан Йовков пише разказите "Белият ескадрон" (1916), "Триумф" (1916), "Мустафа ачи" (1917), "През езерото Туркойа" (1917), вдъхновени от различни боеве, водени от конницата на ген. Колев.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Български
  • Бронзов медал за 1885 година
  • Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола (1 юни 1888)
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента (20 февруари 1896)
  • Знак за 10-годишна служба (2 август 1897)
  • Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона (14 февруари 1904)
  • Знак за 20-годишна служба (15 август 1907)
  • Кръст за Независимостта (8 юни 1910)
  • Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (7 юли 1913)
  • Военен орден „За храброст“ III степен (18 септември 1913)
  • Военен орден „За храброст“ III степен, 1-ви клас (1917)
  • Военен орден „За храброст“ II степен (1917)
Чуждестранни
  • Орден „Румънска корона“ III степен, Румъния (21 февруари 1903)
  • Орден „Италианска корона“ IV степен, Италия (27 август 1903)
  • Орден „Св. Станислав“ II степен, Русия (8 октомври 1903)
  • Медал за 60 год. царуване на император Франц Йосиф II, Австрия (1907)
  • Орден „Белий Орел“ III степен, Сърбия (11 февруари 1915)
  • Орден „Железен кръст“ I степен, Германия (1916)
  • Орден „Железен кръст“ II степен, Германия (1917)
  • Орден „Железен полумесец“, Турция (1916)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тошкин, Ат., Рабанджийска, Ан., Куманов, М. „Третото българско царство 1879-1946. Историческа енциклопедия“, С., КК „Труд“, 2003, с. 188
  2. Вестник "Утро", 11 септември 1916 г.
  3. Военноисторически сборник, 2005, бр. 1, ISSN 0204–4080 - Недев, С. „Генерал Иван Колев“
  4. Бойна слава. Военноисторически форуми. Тема: България в Първата световна война 1915-1918
  5. Бончев, В. „Паметникът на генерал Иван Колев - неизпълнен дълг на поколенията“, В: „Идеята за паметник на ген. Иван Колев - възникване, развитие и път към реализациятаята ѝ“ под редакция на акад. Георги Марков и Красимира Димитрова, Издателство „Интеграл“, Добрич, 2008, с. 16
  6. Пак там, с. 18-19
  7. Пак там, с. 20
  8. Бончев, В. Цит. съч., с. 21.
  9. Готов е макетът за паметника на генерал Иван Колев
  10. Построяването на паметника на ген.Иван Колев не е мисия невъзможна
  11. Бончев, В. Цит. съч., с. 21

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]