Иван Константинов (зограф)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Константинов.
| Иван Константинов | |
| български зограф | |
 | |
| Роден |
около 1850 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Иван Янев Константинов или Костадинов е български зограф и строителен предприемач от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Константинов е роден около 1850 година в град Петрич, тогава в Османската империя,[2] в семейството на бояджия на прежди и платове. Учи в родния си град – в частното килийно училище на Панчо Попмихов и в местното гръцко училище. През 1869 година заминава за Света гора и учи иконопис в Зографския манастир, а след това и в Хилендарския манастир. През 1875 година се завръща в Петрич. В същата 1875 година работи църквата „Свети Георги“ в Зъбово, където е заразен надпис „Ιστοριαν: ο ναος: του τος δια συνδρομης: απαντον χριστιανων εκ χρητον Ιωαννο Ζογραφο εκ Πετριτς μαρτι: 8: 1875“.[1] През 1883 година рисува в църквата „Свети Никола“ в Петрич, където на иконата на Света Богородица оставя надпис „Йованчо Константиновъ иконописецъ родомъ отъ Петричъ 1883 го ме: де 23“. След 1878 година рисува в Румъния – в Бъняса и другаде. Работи в „Света Параскева“ във Вълчедръм между 1891 – 1892 година и „Свети Симеон Стълпник“ Ореховица през 1893 година. Рисува в „Архангел Михаил“ в Брегаре, „Успение Богородично“ В Тръстеник и „Света Параскева“ в Угърчин. През 1895 година ръководи строежа на църквата „Света Богородица“ в Цариброд и рисува иконите ѝ. Работи в Дупница, Трън и Звонци, както и в Босилеградско и Радомирско. Строи и рисува икони на църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) в Богослов през 1901 година, както и в „Свети Димитър“ в Еремия, „Свети Георги“ в Друмохар, „Възнесение Господне“ в Ранинци, „Свети Димитър“ в Блажиево и други – до 1908 година. Установява се в София и работи в „Свети Спас“ в Градец през 1910 година, построява и рисува в „Света Троица“ в Кумарица, „Възнесение Господне“ в Храбърско, както и в църквата „Свети Илия“ в Илиянци и „Св. св. Кирил и Методий“ в Сливница. Рисува също в Черепишкия и Владайския манастир.[1]
След Балканската война участва в строежа и рисува в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ при Роженския манастир. Автор е на портрет на Константин Величков. Рисува също завеси за театрални сцени и пейзажи.[2]
Умира на 22 март 1917 година[2] в София.[3][4]
Негов внук е българският библиограф и историк професор Веселин Трайков.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 290.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 291.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 351.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 462 – 463.
