Направо към съдържанието

Иван Крайничанец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Петров
български фармацевт
Роден
Починал
октомври 1945 г. (76 г.)
Учил вЛозански университет
Научна дейност
ОбластФармакология, фолклористика
Иван Петров в Общомедия

Иван Петров Крайничанец е български възрожденски деец, един от първите български фармацевти.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1869 година във велешкото село Крайници. От около 1876 г. учи в българско училище в родното село на майка си, Войница.[1] След това учи във велешкото българско училище „Св. св. Кирил и Методий“, където му преподават Димитър Михайлов, Димитър Попандов, Т. К. Талев,[2] Г. Каишев и Георги Михайлов.[3]

В 1882 година започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия, която завършва с четвъртия випуск в 1889 година.[4] Под влияние на учителите си в гимназията Васил Кънчов, който го моли да събере материали за Йордан Хаджиконстантинов Джинот, и Димитър Матов Крайничанец започва да събира фолклорни материали от Велес и Велешко и да публикува в българските вестници.[5] В 1895 година издава „Сватбарски обичаи и песни от Велешко“.[6]

Учител във Велес

[редактиране | редактиране на кода]
Учителите във велешкото българско първоначално и класно училище „Св. св. Кирил и Методий“: Иван Хаджипанзов, Методи Михайлов, Христо Елезов, Ванчо Котев, Атанас П. Стефанов, Иван Крайничанец, Роса Бошнакова, Мария х. Попкостова, Велко Думев, Кона Арсова, Ачков, К. Пейов

От 1891/1892 година преподава български език, естествена история и география в Третокласното българско училище във Велес при директорството на Никола Мискинов,[7] а по-късно на Бано Кушев.[8] В 1894/1895 година става старши учител в училището „Св. св. Кирил и Методий“, като преподава и в класното училище. В началото на следната учебна година обаче е сменен като старши учител и след конфликт с митрополията и владиката Авксентий Велешки, напуска.[9]

Студент в Лозана

[редактиране | редактиране на кода]

Заминава за Швейцария и се записва да учи във Фармацевтичното училище на Лозанския университет.[10] В Лозана е колега със социалиста Димитър Златаров (1877- 1909) и Иван Тричков, по-късно съпруг на Гюрга Пинджурова.[11]

Завършва през есента на 1897 година и полага изпит за признаване на дипломата в Медицинския университет в Цариград.[12]

Управител на „Първа българска аптека“ в Солун

[редактиране | редактиране на кода]
Етикет от аптеката на Иван Крайничанец в Солун

Българският бакалски еснаф в Солун, ръководен от щипянина Спиро Суруджиев и велешанина Коста Кямилов, решава да отвори аптека в Солун и в 1898 година кани Крайничанец за аптекар в града и той приема.[13] Аптеката е кръстена „Първа българска аптека“ и отваря врати на улица „Коломба“ във Франкомахала през април 1898 година.[14] Първоначалният ѝ капитал е 60 лири, увеличен по-късно на 100.[15] Аптеката предизвиква сензация и сред българското, и сред другоезичното население в града. Гърците започват различни интриги пред властите, за да я затворят.[14] Крайничанец се опитва да остане встрани от солунските български обществени борби между привържениците на Българското тайно революционно братство и Революционната организация, но тъй като Суруджиев и Кямилов са привърженици на Братството, част от солунските граждани я бойкотират. Водачът на Революционната организация д-р Татарчев изпраща болните в аптеката на гърка Константинидис. Д-р Христович, привърженик на Братството, посещава аптеката, за да преглежда бедните българи от града и селата безплатно.[16] Аптеката е поддържана предимно от ненамесените в градските политически борби българи от селата, които посрещат отварянето ѝ с възторг.[17] След първата година Крайничанец откупува аптеката от бакалския еснаф за 90 лири. Аптеката обаче е подложена на периодични обиски и често пъти е затваряна, а Крайничанец периодично арестуван, тъй като снабдява с лекарства ранени четници на ВМОРО.[18][19] Крайничанец се сближава с дейците на ВМОРО и започва да изпълнява задачи на организацията.[19] След Солунските атентати през май 1903 година, Крайничанец успява да се спаси от клането, но заедно с много други българи е арестуван, а аптеката затворена.[20]

В града отварят български аптеки и д-р Спиридон Казанджиев, който първоначално подкрепя бизнеса на Крайничанец, и д-р Христо Тенчев и брат му Иван Тенчев на Гелимер капия, което съчетано с постоянните гръцки клевети и обиски и арести от властите, принуждава Крайничанец да затвори „Първа българска аптека“.[21]

В 1903 година Иван Крайничанец се жени за Ефросима Вандева от Прилеп.[18]

Управител на аптека „Зора“ в Прилеп

[редактиране | редактиране на кода]

В 1906 година по съвет на тъст си и жена си и повикан от българския лекар д-р Тръпко Филипов Крайничанец, решава да пренесе бизнеса си в Прилеп, където отваря аптека „Зора“.[22]

През 1942 г. по време на българското управление в Македония издава спомените си в Скопие.

Умира през октомври 1945 година в Прилеп.[23]

  • Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942.
    Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942.
  • Ефросима Вандева, съпруга на Иван Крайниченец
    Ефросима Вандева, съпруга на Иван Крайниченец
  • Димитър Златаров, Иван Крайничанец и Иван Тричков на Гран Мюверан, 20 май 1897 г.
    Димитър Златаров, Иван Крайничанец и Иван Тричков на Гран Мюверан, 20 май 1897 г.
  • Изложение отъ Временния комитетъ на пострадалитѣ българи отъ Македония презъ сръбския режимъ. Скопие, Печатница Крайничанец А. Д., 1942.
    Изложение отъ Временния комитетъ на пострадалитѣ българи отъ Македония презъ сръбския режимъ. Скопие, Печатница Крайничанец А. Д., 1942.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 6.
  2. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 8.
  3. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 9.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  5. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 13.
  6. ↑ Крайничанецъ, Ив. Свадбарски обичаи и пѣсни. Отъ Велешко // Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина Книга XII. Издава Министерството на Народното Просвѣщение, Държавна печатница, 1895. с. 32 – 37.
  7. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 24 – 25.
  8. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 25.
  9. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 26.
  10. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 32.
  11. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 38.
  12. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 48 – 49.
  13. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 54 – 55.
  14. ↑ а б Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 58.
  15. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 55.
  16. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 58-59.
  17. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 59.
  18. ↑ а б Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 60.
  19. ↑ а б Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 62.
  20. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 71 - 72.
  21. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 66 – 67.
  22. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 76 – 77.
  23. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 753. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Крайничанец&oldid=12221944“.