Иван Ламбров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Ламбров
български художник

Роден
1963 г. (56 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия Национална художествена академия

Иван Ламбров е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Ламбров е роден през 1963 г. в град Ямбол, България. Завършва Националната художествена академия „Н. Павлович“ – София, в класа на проф. Тома Върбанов, специалност „Стенопис“, към Факултета по изящни изкуства. Член е на Съюза на художниците в България.

Работата със стъкло го вдъхновява и непрекъснато добавя нови акценти в творчеството си чрез скулптури и картини в стъкло. Многобройните специализации в Германия и международните проекти, в които се включва, го титулуват като творец, който работи виртуозно в техниката на „стопено стъкло“.

През 1992 г. създава витражно студио „ИБИС Арт глас“. Автор е на витражи в много хотели, казина, ресторанти и клубове, обществени сгради и частни домове. Важно място в творческата палитра на Иван Ламбров заемат произведенията му от стъкло – стъклени картини и стъклени скулптури.

Сферите на творческа изява на художника са скулптура, витраж, живопис, акварел, мозайка и фреско. Негово дело са витражите на множество православни църкви в България, както и на единствената по рода си стъклена икона[1]Св. Богородица Елеуса“, разположена във водите на аязмото на Рибната църква „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград.

Творецът има реализирани 17 самостоятелни изложби с живопис в България и чужбина,14 самостоятелни изложби от стъкло – картини и скулптури. Има и участие в над 65 общи изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, както и на музеи и частни колекции в България и чужбина.

Иван Ламбров живее и работи в град Пловдив.

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 - „Арт клуб галерия – Ямбол
  • 1993 - Държавна художествена галерия – Пловдив
  • 1994 - Галерия „Студио спектър“ – София
  • 1994 - Галерия „Палитра“ – Пловдив
  • 1994 - Държавна художествена галерия – Варна
  • 1994 - Арт галерия „Кирил Кръстев“ – Ямбол
  • 1995 – Държавна художествена галерия – Варна
  • 1995 – Галерия „Тимкомпакт“ – Пловдив
  • 1997 – Унгарски културен институт – София
  • 1997 - Държавна художествена галерия – Сливен
  • 1998 - Български културен институт – Будапеща
  • 1999 - Български културен институт – Братислава
  • 1999 - Български културен институт „Дом Витгенщайн“ – Виена
  • 1999 - Галерия „Ромфея“ – Пловдив
  • 2007 - Галерия „Аспект“ – Пловдив
  • 2008 - Галерия „Аспект“ – Пловдив
  • 2009 - Галерия „Кавалет“ – Варна

Стъкло[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – Български културен институт – Будапеща
  • 2003 - Галерия „Артин“ – Варна
  • 2003 - Галерия „Неси“ – Бургас
  • 2003 - Галерия „Жорж Папазов“ – Пловдив
  • 2005 - Галерия „Неси“ – Бургас
  • 2006 - Галерия „Аспект“ – Пловдив
  • 2008 – Галерия 7 – Банско
  • 2009 - Арт галерия за стъкло „Инхом“ – Варна
  • 2009 - Галерия „Аспект“ – Пловдив
  • 2010 - Галерия „Аспект“ – Пловдив
  • 2011 - Галерия „Финес“ – София
  • 2013 – Галерия „Жорж Папазов“[2][3] – Пловдив
  • 2014 - Галерия „Дяков“[4] – Пловдив
  • 2014 - Галерия „Икар“ – София

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]