Иван Лесовой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Лесовой
Мандат
24 април 1882 – 3 юли 1882
Монарх Александър I Батенберг
Предшественик Владимир Крилов
Наследник Александър Каулбарс
Роден
Починал
неизв.
Военна служба
Години 1858–1882
Преданост Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Flag of Bulgaria.svg Княжество България
Военно звание генерал-майор
Войни/битки Руско-турска осв. война
Портал  Портална икона   Политика

Иван Мартинович Лесовой е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско–турската война от 1877–1878. Първи началник на българската артилерия (1878–1883) и военен министър на Княжество България (1882).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Лесовой е роден на 22 ноември 1835 г. в Руската империя. През 1858 г. завършва военно училище, а през 1867 г. Военноартилерийската академия. В периода 1863-1864 г. взима участие в разгрома на Варшавското въстание.

Участва в Руско-турската война от 1877–1878 година при обсадата на Никопол [1]

През 1878 г. е командващ артилерията на Българската земска войска. Участва в създаването на Българската армия. През 1882 г. по време на режима на пълномощията е назначен за военен министър на Княжество България. Служи като генерал-адютант на княз Александър I Батенберг. В края на 1882 г. се завръща в Русия.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Руски[редактиране | редактиране на кода]

  • Боево отличие (1863, със званието поручик)
  • Oрден „Св. Станислав“ III степен (1863)
  • Орден „Св. Анна“ III степен (1865)
  • Oрден „Св. Станислав“ II степен (1968)
  • Oрден „Св. Станислав“ II степен с императорска корона (1972)
  • Орден „Св. Владимир“ IV степен (1874)
  • Орден „Св. Георги“ IV степен (1877)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1879)
  • Орден „Св. Анна“ II степен (1881, със званието генерал-майор)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1882)
  • Oрден „Св. Станислав“ I степен (1883)
  • Орден „Св. Анна“ I степен (1887)

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

  • Български орден „Св. Александър“ III степен
  • Румънски орден „Румънска звезда“ III степен и медал „За храброст“ (1880)
  • Български орден „Св. Александър“ II степен (1882)
  • Сръбски орден „Таково“ I степен (1882)
  • Черногорски орден „Данило“ I степен (1883)
  • Български орден „За храброст“ III степен (1883)
  • Български орден „За заслуга“ (1884)
  • Турски орден „Меджидие“ I степен (1884)
  • Български орден „Св. Александър“ I степен

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанасов, Д. - „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 5-15
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“, С.-Петербургъ, 1891, Военната Типографiя (въ вданиi Главного Штаба), стр. 455

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 27, ISBN 954-528-790-X