Иван Лимончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Лимончев
български революционер

Роден
1864 г.
Починал
4 април 1899 г. (35 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Иван Христов Лимончев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лимончев е роден в 1864 година в Охрид, в Османската империя, днес Северна Македония.[1] Брат е на Никола Лимончев. През 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на просветното дружество „Свети Климент“: Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.[2]

В 1887 година завършва с втория випуск на българската гимназия в Солун.[3] Работи като учител в Охрид. В 1894 година Лимончев е заклет от Даме Груев и е избран за член на околийския комитет на ВМОРО в Охрид.[4]

В 1895 година замества Наум Темчев като главен учител в българското училище в Костур.[5]

Иван Лимончев умира на 4 април 1899 година в Костур.[6] Погребан е в Апоскеп.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Коста Лимончев
 
 
 
 
 
Христо Лимончев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Параскева
Попанастасова
 
Евтим Лимончев
 
Димитър Лимончев
(? - 1903)
 
Иван Лимончев
(1864 - 1899)
 
Никола Лимончев
(1868 - 1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Лимончев
(1918 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 261.
  2. Кецкаровъ, Ан. Предтечи на Революционната организация въ Охридско. // Илюстрация Илиндень VIII (1 (71). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 12 - 13.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 41.
  5. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 82.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 94.
  7. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.