Иван Луков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Луков
български генерал

ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1889 – 1919
Служи наНационално знаме на България България
Род войски Сухопътни войски
Военно формированиепехотни войски
Битки/войниПърва световна война
ОбразованиеАкадемия на Генералния щаб
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
17 април 1926 г. (54 г.)
Подпис
Иван Луков в Общомедия

Иван Цонев Луков е български офицер, генерал-лейтенант участник в Балканската война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Иван Луков е роден на 22 август 1871 г. в Габрово. На 31 май 1889 г. е постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 20-и пехотен добруджански полк. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик и е назначен за завеждащ оръжието в 8 пехотен приморски полк. През 1895 г. постъпва във Висшия офицерски курс в София и завършва през 1897 година. На 15 септември 1900 г. е произведен в чин капитан, а през следващата година завършва Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия. Служи като младши адютант при щаба на 6 пехотна бдинска дивизия.[1]

Капитан Луков служи като командир на рота от 8 пехотен приморски полк. През участва в маневрите през 1905 г. във Франция, след което същата година е назначен за военен аташе в Париж, а две години по-късно в Санкт-Петербург. На 19 септември 1906 г. е произведен в чин майор и назначен за адютант в 8 пехотна тунджанска дивизия. От 1910 г. заема длъжността началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 22 септември с. г. е произведен в чин подполковник.[1]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е начални-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, с която се сражава при Селиолу, Люлебургаз, Чаталджа.

На 1 септември 1913 г. е произведен в чин полковник, а от 27 септември е началник на Военното училище. През 1913 г. е обвинен в заговорничене и през март 1914 г. е назначен за командир на 38 пехотен полк в Кърджали. Командва 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия и през 1915 г. става началник на щаба на 3-та военноинспекционна област в Русе.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Офицерски кортик на генерал Иван Луков, Национален исторически музей, София.

След мобилизацията през септември 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил и помощник-началник на щаба на действащата армия, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов – за началник на Щаба на действащата армия. На 1 септември 1916 г. заема длъжността началник на Щаба на Действащата армия. С негово участие се разработва и осъществява оперативният план за бойните действия срещу Румъния и отбранителните боеве на македонския фронт (1916 г.). На 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1917 поради конфликти със съюзниците е изпратен да командва 2-ра армия.

През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун (29 септември 1918 г.), заедно с Андрей Ляпчев и Симеон Радев. През ноември 1918 – 27 октомври 1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой, след което излиза в запас. На 7 януари 1920 г. е произведен в запаса в чин генерал-лейтенант.[1] В периода 1921 – 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери.

Иван Луков е женен и има 3 деца.

Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София, България.

Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на преговорите по Солунското примирие през 1918 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Германски ордени „Железен кръст“ I и II степен, на генерал Иван Луков, Национален исторически музей, София.
  • Орден За храброст III степен, I и II клас
  • Орден „Св. Александър“, II степен с мечове
  • Орден „За военна заслуга“, I степен на военно отличие и V степен на обикновена лента
  • Орден „За заслуги“ на обикновена лента
  • Орден на Пруската корона, I степен с мечове
  • Германски орден „Железен кръст“, I и II степен
  • Орден „За военна заслуга“, II степен с мечове
  • Саксонски орден на Албрехт, I степен с мечове
  • Австро-унгарски орден „Леополд“, 1-ва степен
  • Австро-унгарски орден „Желязна корона“, II степен
  • Австро-унгарски орден „За военна заслуга“, II степен
  • Френски офицерски кръст Почетен легион
  • Руски орден на св. Анна, II степен
  • Османски сребърен орден „Лиякат“, с мечове.
  • Османски сребърен орден „Имтияз“, с мечове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  • Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 122
  • Колева, Елена, Генералите Христо Цонев Луков, Иван Цонев Луков и Христофор Георгиев Хесапчиев – трима смели габровци, вземат участие във войните за национално обединение, поредица „100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918“, в. „100 вести“/25 ноември 2014 г., стр. 5 и 2 декември 2014 г., стр.5

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Ген. И. Цонев Луков в българския форум на Boinaslava
Константин Жостов началник на Щаба на армията (1 септември 1916 – 30 декември 1917) Христо Бурмов
Христо Бурмов началник на Щаба на армията (10 октомври 1918 – 27 октомври 1919) Стефан Нерезов