Иван Луков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Цонев Луков
Генерал-лейтенант
Информация
Служба 1891 - 1919 г.
Служил на Национално знаме на България България
Род войски War flag of Bulgaria.svg Сухопътни войски
Войсково поделение пехотни войски
Битки Първа световна война

Роден
Починал
17 април 1926 г. (54 г.)
Националност Flag of Bulgaria.svg Българин
Подпис Lukov Unterschrift.jpg
Портал  Портална икона   Военна история на България
Иван Цонев Луков в Общомедия

Иван Цонев Луков е български офицер, генерал-лейтенант участник в Балканската война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Иван Луков е роден на 22 август 1871 г. в Габрово. През 1891 г. завършва Военното училище в София, а през 1910 - Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия. Участва в маневрите през 1905 г. във Франция. От 1906 до 1908 г. е военен аташе в Париж и Петербург.

Балканска война (1912-1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия, а след края на войната е назначен за началник на Военното училище. През 1913 г. е обвинен в заговорничене и е преместен за командир на 38 пехотен полк в Кърджали. През 1915 г. става началник на щаба на Трета военноинспекционна област в Русе.

След мобилизацията през 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов - за началник на Щаба на действащата армия. През 1917 поради конфликти със съюзниците е изпратен да командва 2-ра армия.

През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун, заедно с Андрей Ляпчев и Симеон Радев. През 1918-1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой. След демобилизацията по мирния договор излиза в запаса. В периода 1921 - 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери

Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София, България.

Военна декорация и дати на повишение[редактиране | редактиране на кода]

Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на преговорите по Солунското примирие през 1918 година.
  • Орден За храброст III-та степен, I-ви и II-ри клас
  • Орден „Св. Александър“, II-ра степен с мечове
  • Орден „За военна заслуга“, I-ва степен
    на военно отличие и V степен на обикновена лента
  • Орден „За за заслуги„ на обикновена лента
  • Орден на Пруската корона, I-ва степен с мечове
  • Германски орден „Железен кръст“, I-ва и II-ра степен
  • Орден „За военна заслуга“, II-ра степен с мечове
  • Саксонски орден на Албрехт, I-ва степен с мечове
  • Австро-унгарски орден „Леополд“, 1-ва степен
  • Австро-унгарски орден „Желязна корона“, II-ра степен
  • Австро-унгарски орден „За военна заслуга“, II-ра степен
  • Френски офицерски кръст Почетен легион
  • Руски орден на св. Анна, II-ра степен
  • Османски сребърен орден „Лиякат“, с мечове.
  • Османски сребърен орден „Имтияз“, с мечове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 122

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Ген. И. Цонев Луков в българския форум на Boinaslava
Константин Жостов началник на Щаба на армията (1 септември 1916 – 30 декември 1917) Христо Бурмов
Христо Бурмов началник на Щаба на армията (10 октомври 1918 – 27 октомври 1919) Стефан Нерезов