Иван Луков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Цонев Луков
Генерал-лейтенант
Ivan C. Lukov.jpg
Информация
Служба 1889 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Род войски War flag of Bulgaria.svg Сухопътни войски
Войсково поделение пехотни войски
Битки Първа световна война
Образование Академия на Генералния щаб
Национален военен университет

Роден
Починал
17 април 1926 г. (54 г.)
Националност Flag of Bulgaria.svg Българин
Подпис Lukov Unterschrift.jpg
Портал  Портална икона   Военна история на България
Иван Цонев Луков в Общомедия

Иван Цонев Луков е български офицер, генерал-лейтенант участник в Балканската война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Иван Луков е роден на 22 август 1871 г. в Габрово. На 31 май 1889 г. е постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 20-и пехотен добруджански полк. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик и е назначен за завеждащ оръжието в 8 пехотен приморски полк. През 1895 г. постъпва във Висшия офицерски курс в София и завършва през 1897 година. На 15 септември 1900 г. е произведен в чин капитан, а през следващата година завършва Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия. Служи като младши адютант при щаба на 6 пехотна бдинска дивизия.[1]

Капитан Луков служи като командир на рота от 8 пехотен приморски полк. През участва в маневрите през 1905 г. във Франция, след което същата година е назначен за военен аташе в Париж, а две години по-късно в Санкт-Петербург. На 19 септември 1906 г. е произведен в чин майор и назначен за адютант в 8 пехотна тунджанска дивизия. От 1910 г. заема длъжността началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 22 септември с. г. е произведен в чин подполковник.[1]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е начални-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, с която се сражава при Селиолу, Люлебургаз, Чаталджа.

На 1 септември 1913 г. е произведен в чин полковник, а от 27 септември е началник на Военното училище. През 1913 г. е обвинен в заговорничене и през март 1914 г. е назначен за командир на 38 пехотен полк ] в Кърджали. Командва 2-ра бригада от 3 пехотна балканска дивизия и през 1915 г. става началник на щаба на 3-та военноинспекционна област в Русе.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

След мобилизацията през септември 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил и помощник-началник на щаба на действащата армия, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов – за началник на Щаба на действащата армия. На 1 септември 1916 г. заема длъжността началник на Щаба на Действащата армия. С негово участие се разработва и осъществява оперативният план за бойните действия срещу Румъния и отбранителните боеве на македонския фронт (1916 г.). На 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1917 поради конфликти със съюзниците е изпратен да командва 2-ра армия.

През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун (29 септември 1918 г.), заедно с Андрей Ляпчев и Симеон Радев. През ноември 1918 – 27 октомври 1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой, след което излиза в запас. На 7 януари 1920 г. е произведен в запаса в чин генерал-лейтенант.[1] В периода 1921 – 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери.

Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София, България.

Военна декорация и дати на повишение[редактиране | редактиране на кода]

Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на преговорите по Солунското примирие през 1918 година.
  • Орден За храброст III-та степен, I-ви и II-ри клас
  • Орден „Св. Александър“, II-ра степен с мечове
  • Орден „За военна заслуга“, I-ва степен
    на военно отличие и V степен на обикновена лента
  • Орден „За за заслуги„ на обикновена лента
  • Орден на Пруската корона, I-ва степен с мечове
  • Германски орден „Железен кръст“, I-ва и II-ра степен
  • Орден „За военна заслуга“, II-ра степен с мечове
  • Саксонски орден на Албрехт, I-ва степен с мечове
  • Австро-унгарски орден „Леополд“, 1-ва степен
  • Австро-унгарски орден „Желязна корона“, II-ра степен
  • Австро-унгарски орден „За военна заслуга“, II-ра степен
  • Френски офицерски кръст Почетен легион
  • Руски орден на св. Анна, II-ра степен
  • Османски сребърен орден „Лиякат“, с мечове.
  • Османски сребърен орден „Имтияз“, с мечове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  • Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 122
  • Колева, Елена, Генералите Христо Цонев Луков, Иван Цонев Луков и Христофор Георгиев Хесапчиев – трима смели габровци, вземат участие във войните за национално обединение, поредица „100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918“, в. „100 вести“/25 ноември 2014 г., стр. 5 и 2 декември 2014 г., стр.5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Ген. И. Цонев Луков в българския форум на Boinaslava
Константин Жостов началник на Щаба на армията (1 септември 1916 – 30 декември 1917) Христо Бурмов
Христо Бурмов началник на Щаба на армията (10 октомври 1918 – 27 октомври 1919) Стефан Нерезов