Йона Маджаров
| Йона Маджаров | |
| български духовник | |
 | |
| Роден | Иван Георгиев Маджаров
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Деца | Олга Маджарова |
| Подпис |  |
| Йона Маджаров в Общомедия | |
Йона Маджаров е български духовник, архимандрит, учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]
Животопис
[редактиране | редактиране на кода]Роден е със светското име Иван Георгиев Маджаров през 1849 година в село Негован, Лъгадинско, в семейството на свещеник Георги Стоев Маджаров и Злата Георгиева Петрова. От четиригодишна възраст баща му го обучава да чете и пише на гръцки език. Освен това посещава и местното училище. През 1858 година заминава за Нигрита, където основно изучава гръцкия език. След това учи в т. нар. Голямо училище в Сяр, където се преподава по Ланкастърската метода. След завършването на пълния му курс се прехвърля в класното училище в същия град, където през 1864 година завършва втори клас. През 1865 – 1866 година учи в село Висока, Лъгадинско при известния учител Христодул Божиков, където изучава източно църковно пеене. В 1866 – 1867 година продължава образованието си в Сярското класно училище. По това време се запознава със Стефан Веркович. Под негово влияние осъзнава българските си корени и открито започва да изповядва своето национално самосъзнание. Поради факта, че не е „благонадежден за елинизма“ в края на учебната година не получава свидетелство за завършване на пълния курс на училището.
През октомври 1870 година е ръкоположен е за дякон на митрополит Неофит Византийски в Солун, а през април 1871 година за свещеник. Служи за кратко в митрополитската църква в Солун. В края на 1871 година напуска гръцката църква и се присъединява към Българската екзархия. Маджаров има големи заслуги за утвърждаване на българщината в Солун и Солунско.[2] Той е дългогодишен учител, свещеник и църковен певец в родното си село (1864 – 1865, 1867 – 1870, 1871 – 1873), в Солун (1870 – 1871, 1873, 1879 – 1885), в Сяр (1875 – 1877, 1904 – 1910), във Воден (1873 – 1875) и в селата Вишене и Христос (1877 – 1879). Председател е на Сярската българска община (1885, 1904-1910), Солунската българска община (1880 - 1881, 1886 – 1889, 1894 – 1904), архиерейски наместник на Солунската българска епархия, и председател на Воденската българска община (1890). На 12 декември 1905 година срещу Маджаров е извършено покушение от хора на гръцкия комитет в Сяр.[3]
В 1910 година е ръкоположен за архимандрит под името Йона и е избран за председател на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.[4][5] Предоставя къщата си в Негован за българско училище и параклис.[6]
Синове на Маджаров са учителят Георги Маджаров, революционерът Лазар Маджаров и Владимир Маджаров, завършил в 1903 година с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[7] където след това преподава в 1903 - 1904 година.[8] Има още дъщеря Олга и син Светослав, завършил Солунската гимназия с двадесет и шестия випуск в 1912 г.[9] Освен това отглежда и племенника си Атанас Маджаров, останал отрано сирак.
Умира в 1911 година в Цариград.[10]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Стойо Маджаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (? – 1870) | Злата Маджарова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йона Маджаров (1849 – 1911) | Велика | Сотира | Митра Презвитера | Люша | Стойо (Точо) Маджаров (1851 – 1897) | Яна | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (1870 – 1925) | Лазар Маджаров (1872 – 1907) | Владимир Маджаров (1883 – 1917) | Олга Маджарова (1887 – 1974) | Иван Караджов (1885 – 1934) | Светослав Маджаров (1893 – 1915) | Атанас Маджаров (1881 – 1935) | Запрена | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Автобиография на архимандрит Йона Маджаров“, публикувана от Антон Попстоилов, отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927.
- „Архимандрит Йона Маджаров“, статия от Антон Попстоилов, публикувана във в-к „Вести“, бр. 130, Цариград, 1911.
- „Помяник, който съдържа имената на благодетелите на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун“, статия от Йона Маджаров, публикувана във в-к „Вести“, бр. 131, Цариград, 1911.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров // Македонски преглед (4). 2002. ISSN 0861-2277. с. 139 – 152.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 131 – 133. Извършителят, Исуф Араб, е осъден на 4 години затвор, но поръчителите-гърци са освободени.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893, София, 1969, стр.583.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 385.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 406.
| Никола Паунчев | → | председател на Солунската българска община (1880 – 1881) |
→ | архимандрит Козма Пречистански |
| архимандрит Харитон Карпузов | → | председател на Сярската българска община (1885 – 1886) |
→ | ? |
| архимандрит Козма Пречистански | → | председател на Солунската българска община (1886 – 1889) |
→ | архимандрит Григорий Зафиров |
| архимандрит Козма Пречистански | → | председател на Солунската българска община (1894 – 1903) |
→ | йеромонах Неофит Паскалев |
| иконом Евтим Чешмеджиев | → | председател на Сярската българска община (1904 – 1910) |
→ | архимандрит Иларион Николов |
